битие и съзнание

Битие и съзнание.

На този философски проблем Маркс отговаря „Битието определя съзнанието“. И ние можем да се съгласим с него. Начинът на живот, нещата, които се случват с нас и около нас определят съзнанието ни и ние можем да бъдем в определен период от живота си оптимисти, в друг песимисти, в един момент да вярваме в Божията доброта, а в друг момент да се съмняваме в нея. Това което ни се случва и нещата около нас влияят на съзнанието ни.

Господ Исус Христо казва обаче нещо друго- ако имаме вяра, можем да преместим планини. Следователно съзнанието може да променя и определя Битието.

Но това не винаги става, а само тогава, когато имаме и практикуваме вяра.

Така че моят извод е, че битието и съзнанието воюват и когато съзнанието се надигне- може да промени битието.

Какво значи това за нас като християни - че трябва да отхвърлим битието и да се съсредоточим на съзнанието? Защо? Та нали целта на упражнението е да променим именно битието. Все едно да търсим съкровище и да се съсредоточим само на процеса на търсене на съкровище, а когато намерим съкровището да не го вземем, а да продължим да търсим друго.

С една дума нашите християнски усилия, нашата християнска борба е да променяме Битието. Променяме го чрез съзнанието и след това го пазим и се грижим за него, подобно на заповедта на Бога към Адам да пази градината и да се грижи за нея, да я обработва.

Защо пиша това. Защото от края на 20 и началото на 21 век имаше и има духовни служения с огромна сила, които привлякоха милиони хора на страната на Бога, създадоха се хиляди, а може и стотици хиляди нови църкви, влязоха милиони, а може и стотици милиони хора в църквите и след десет, двадесет години, хората които влязоха си излязоха и в страните , в които е имало и има такива духовни движения нищо не се е променило. Защо? Защото основното упражнение бе върху съзнанието, а не върху битието.

Примерно Бонке. Казват, че само на една негова служба в Африка са се покаяли един милион човека! По време на неговото служение само в Африка са се покаяли и новородили повече от 20 милиона човека. И какво от това? Как се промени битието на хората в Африка. Никак! От най-бедния континент си остана най-бедния. От най-магьосническия си остана най-магьосническия. Защо? Защото съзнанието не промени битието, нито искаше да го промени и негативното битие продължава да определя съзнанието на хората. Християните се държат като партизани, като шумкари в този свят и смятат , че това е и ролята им определена то Бога. Да се секта, която е винаги против, но нищо не греди. Тя е против грешните управници, но не се занимава с политика, тя е против уродливата култура, но не се занимава с изкуство...

С една дума единственото нещо , което прави огромна армия от християни е да ходи на църква. Но църквата не е място на което да ходиш. Църквата е армия, сила, в която се записваш за да променяш битието, да променяш света. Затова , когато християнството няма практическа насока, когато духовното, съзнанието не е в хармония с битието, тогава думите на съзнанието се приемат сама за красиви но празни думи.

Това значи, че след Бонке, в Африка е трябвало да вървят хора с всякакви дарби- бизнесмени, политици, учители , които да създават заводи, фабрики, да стартират бизнеси, в които да царува Христовия Дух, да създават работни места, да създават училища и университети, които да възпитават в Христовия Дух, така , че след десет, двайсет години там където е имало пустиня, да има градина, така както е писано в книгата на Пророк Исая- Там откъдето минават оставят след себе си земя на извори. Там където са създадени църкви, духовни общини, пасторите вместо да се ненавиждат и да се перчат един пред друг, да организират всичкия талант и всичката сила на новите създания, за да създадат един нов свят, които да въздейства благотворно на съзнанието, а не да го трови.

По този повод Йонги Чо казва, че хриситяните в Европа и Сверна Америка занимават умовете си с всевъзможни Теологични въпроси, но не правят нищо за променяне на битието, поради което Християнското учение губи силата си и популярността си сред хората и те търсят други духовни практики, които да променят битието им.