християни от всички страни - съединявайте се

ХРИСТИЯНИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ СЪЕДИНЯВАЙТЕ СЕ!


"Работникът трябва един ден да завземе властта, за да издигне нова организация на труда.Той трябва да премахне от пътя си старата политика, която подкрепя старите институции, ако не иска да загуби рая на земята, както направиха старите християни, които го пренебрегнаха и презряха.“
Кdрл Маркс пред Хагския конгрес“ 1872г.

Съдържание:
ПРЕДГОВОР-Има ли смисъл да се захващаме за работа, или всичко е предрешено?
1 На кого е Времето и на кого е властта?
2 „Вяра ,Надежда и Любов“ или „Вяра, Песимизъм и Безразличие“?
3 Иска ли Бог обществото да е добро и справедливо?
4 Общественият кораб
5 Естествени резултати от Христовия огън
6 Имаме нужда един от друг
8 Войните, които води Църквата

ПРИНЦИПИ НА ХРИСТИЯНСКАТА ПОЛИТИКОНОМИЯ
1 Принципи на политическо управление
2 Социалистически принципи в Християнския бизнес
3 Бизнесът като призвание за правене на добро.
4 Модел на църквата
5 За църква без заплати
6 Пример за правилник на Християнска Кооперация



ПРЕДГОВОР
Има ли смисъл да се захващаме за работа, или всичко е предрешено?

1
На кого е времето и на кого е властта

Първо нека да определим - На къде върви обществото, на къде отива Националната и Световтна История?
Всички в Църквата биха казали в един глас-“На лошо!“
Докато доста невярващи биха казали-“На добро!“
Оказва се ,че вярващите са песимисти, имат песимистична вяра, а невярващите вярват в силите на доброто и имат надежда!

В евангелските църкви има две мнения относно това, къде сме ние в Историята.
Основното,натрапващо се най-много мнение е че :“Ако не тази година,то догодина Грабването ще се случи“.
Другото ,по-малко разпространено мнение е ,че това ще стане след много години и че още се намираме в пред християнска Европа,че тепърва християнството ще побеждава в Европа и в света.
Други проповедниците проповядват :“ не е за нас да знаем времена, които Бог е поставил в Собствената си власт“ и че Исус ще се върне като крадец, изненадващо за всички.
Въпреки това много проповедниците все се опитват да познаят, кога ще стане това и в Историята на църквата има много трагични и комични случаи, когато проповедници са определяли дати и години. И въпреки това продължават.
В евангелските църкви от края на 20 и началото на 21 век има три доктрини за развитието на Историята, на света и на църквата:

1-Първата, бе много разпространена в края на 20 век. Тя гласеше:Всичко ще става все по-лошо. От идването на Исус до края на Историята всичко ще става прогресивно по-лошо-според 2 Тимотей 3гл.1-8ст.
Все едно Господ Исус Христос не е донесъл Светлина на света , а тъмнина.
Църквата ще навлезе в Лаодикийския период, повечето християни ще отстъпят от вярата. Всичко ще става все по-лошо,тъмно и страшно, каквото и да правим и всичко ще завърши с идването на антихрист.
Тази доктрина е съгласна с Георги Димитров , който на Лайпцигския процес е казал:
„ Колелото на историята се върти до пълната победа на комунизма“
Сред християните, в книги и проповеди тези думи се проповядват така:
„Колелото на историята се върти до пълната победа на антихриста.“
2-Втората-също много разпространена доктрина, започна да измества първата от началото на 21 век. Тя гласи:
„Всичко ще става все по-лошо. От идването на Исус до края на историята всичко ще става прогресивно по-лошо-според 2 Тимотей 3гл.1-8ст.
Обществото ще става все по-тъмно, НО църквата все по светла!?
Но според Господ Исус Христос, ако църквата е светла и светът ще е светъл:
“Вие сте виделината на света. град поставен на хълм не може да се укрие. И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи. Също така нека свети вашатавиделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.”
Евангелие от Матей 5 гл.
3-Трета, по-малко разпространена доктрина:“Обаществото е такова ,каквата е църквата.“
Самото развитие на историята, показва,че нейното движение не е прогресивно надолу, от идването на Исус Христос, а обществото се движи надолу, когато Божите хора остъпят и се движи на горе, когато Божите хора се стегнат. Подобно на историята на Израил в Стария Завет. Както и резултатите от Съживлението на Методизма.
“От Солта и от Светлината зависи състоянието на обществото. Ако състоянието на обществото е лошо, то християните са се провалили и са се скрили под шиник/дълбок съд/ и нищо не осветяват и за нищо не стават, освен да бъдат тъпкани от хората.“
И така -В какво време живеем?
В какво време живеем:Във времето на Благоприятната Господна Година, във времето на Спасителния Ден, във Времето на Новия Завет, Който има по-добри обещания от Стария Завет или във Времето на антихрист?
Кой има сила и власт днес на земята-Господ Исус Христос и Неговото тяло или победения и поставен под краката ни сатана?
Това е въпрос на който всеки един от нас трябва да си даде отговори, защото този отговор определя нашите планове,цели и стремежи.
За съжаление, моите наблюдения са, че църквата вече 20 години чака всеки момент антихрист и това е знаменателят на всичките й дела.

2
„Вара ,Надежда и Любов“ или „Вяра, Песимизъм и Безразличие“?

На къде върви обществото, на къде отива Националната и Световна История?
От както повярвах, от 1991 г. страшен песимизъм ме е тресял мен и вярващите, на които се проповядваше идващия антихрист, печатите, които ще удря компютърът звяр и как всичко ще става все по-зло.
Тази история за компютъра звяр още продължава да плаши, въпреки че се установи,че това е научно фантастична новела, която е писана някъде през 70те и още се продава и по Интернет.
Но тъй като историята започна да се изчерпва, сега идва нова история, за чипове с големината на оризово зърно, които се слагат под кожата. Преди това такъв печат бе баркода, после различните видове банкови карти...
Ако отворите темата в Интернет ще установите дълбоко депресивно- натрапчиво-нервозно и истерично усещане за времето и за живота сред вярващи!
И така, ако църквата вярва ,че живее във време на отстъпление и тотално нарастващ грях и неверие, което ще завърши с идването на Антихрист, то тя каквото и призвание да има от Господ Исус Христос, каквато и власт да има, какъвто и потенциал да има , тя няма ясно съзнание за Мисията си в живота и в обществото. Поради това няма и ясни цели. Единственото,което ни се върти в главата е: „Дано да се спасим ние и семействата ни.“Основното послание е „Вярата е лично вяра, да се спасяваме поединично.“
И така , съществува един голям конфликт между „Евангелието на пророчествата“/които често са тълкувани различно/ и „Евангелието на Новия Завет, Евангелие на Завет, Договор, Обещания.“
Има различен прочит на Божието Слово. Четейки го можеш да станеш пълен песимист, но може да станеш и пълен оптимист.
Как да четем Словото?
Вярвам,че в четенето на Словото основна роля има любовта.
Християни не са вярвали и не вярват в Божественото изцеление, но когато някой скъп на тях човек се разболеел, то тези, които са обичали истински и вярвали в Бога, достигали до истината за Божествено изцеление.
Така и с обществото и църквата.
Когато църквата заобича хората и си отвори очите за тежкото положение на този свят и го обикне, то тя ще започне да му служи и да му влияе положително и да го изцерява, осолява и осветява.
Засега виждаме ,че църквата преди всичко само се възмущава от обществото, но да направи нещо практично за неговото подобряване-не. Най-много да открие някоя кухня за бедни,които винаги си остават бедни, но не и да помогне на обществото генерално. Това е и причината невярващите да гледат на църквата с възмущение. Вместо да прави добро , тя само събира помощи,десятъци и дарения.

Всъщност църквата дори не се събира всеки ден за молитва, за да се моли за обществото,да изпълнява свещеническия си дълг, какво остава да му помогне политически, икономически , културно и образователно?
3
Иска ли Бог обществото да е добро и справедливо?

Но когато е ставало дума в проповедите за обществото, винаги се е говорело негативно и винаги съм оставал с впечатлението ,че Бог не иска обществото във всяка една държава да е праведно ,справедливо и добро и затова и християните не отделят никаква енергия и сила в тази посока.
Дори и не мислят за това. За нас обществото е светът и ние нямаме работа с него.
И така,освен на въпроса за времето ,в което живеем, ние трябва да си отговорим и на този въпрос: „Желае ли Бог - всеки един народ да изгражда и поддържа едно справедливо и честно, морално и вярващо общество?“ Ако Бог желае, то тогава християните би трябвало да започнат да го изграждат , да влияят и участват активно в политиката, в икономиката, в културата и в образованието?
Ако Бог не желае обществата на народите да са честни и справедливи , а желае да са неправедни, пълни с грях, с престъпления, с несправедливости, то тогава християните би трябвало да се грижат само за спасението на душите на хората, те да повярват и след като повярват да бъдат неактивни спрямо този живот, а да мислят само за бъдещия. Което поставя всеки вярващ като служител само на Словото, който няма ангажименти към този свят, няма професия, не се издържа чрез труд, а само проповядва и се храни, кой каквото му даде. Пренебрегва изцяло тялото си и нуждите му и мисли само за душата си. Ходи мръсен и миризлив , но душата му е чиста като изворна вода. Но тази вяра е характерна за философията на нихилизма.
Мисля ,че през вековете болшинството от Християните винаги са знаели, че Бог желае народите да живеят в мир и в общество, в което царува правдата .И това са били и са основните приоритети на молитвите ни.
Всичко става още по ясно, когато кажем, че сатана желае народите да живеят в неправедно общество, пълно с грях, убийства и войни.
Така че ,дали Бог и дяволът имат еднакви цели и стремежи?

Библията започва с това как Бог чрез Божието Слово и Божия Дух превръща пустата и не устроена земя в красива планета. Всичко се подрежда в ред и хармония. Ние сме призовани да бъдем като Бога. Такава е и заповедта на Бог към Адам, да обработва градината и да я пази. Затова ми се струва, най-нормалното нещо ,ние да се опитваме да подражаваме на Бога ,като внасяме ред и хармония на земята.
В Стария завет ние виждаме, че Бог желае хората да живеят праведно и силно се гневи, когато народите живеят неправедно. Както за еврейския народ, така и за другите народи. Навсякъде Бог се е намесвал, за да възстанови справедливостта, а когато е наказвал е наказвал именно поради липса на справедливост.
Следователно, щом е добро, ние да живеем в едно справедливо, честно и вярващо общество, то тогава ние би трябвало да запретнем ръкави, да се молим и да го изграждаме. Всъщност ние се молим. И това е странно. Ние се молим за управниците, за висшестоящите хора,за мир, за просперитет, против престъпленията, но се молим с неверие, защото не вярваме, че обществото може да става по-добро и по-добро.

И като погледнем в историята, ще видим ,че обществото се развива когато християните активно участват в обществения живот.
Например:
Англия-“Повечето от социалните реформи в периода 1787-1850 г. Са резултат от евангелските усилия в полза на бедните. Уилям Уилбърфорс 1759-1833, след като се покайва, посвещава живота си за премахване на робството в Британската империя. През 1772 г. с решение на съда се отменя притежаването на роби в Англия. През 1807г.Парламентът прокарва закон, който забранява на англичаните да участват в търговията с роби...“/Ърл Кернс-“Християнството през вековете“/.
Такива примери има хиляди...

Доколкото разбирам този негативизъм и пълен нихилизъм навлиза в църквата, когато църковни водачи започват да изчисляват , кога ще дойде Грабването, или Второто Пришествие или антихриста.
„Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне.“
Еклисиас 11 гл-4 ст.
Когато погледите на вярващите се отклонят от нивата и се отправят към бъдещето ние спираме да бъдем градивни и плодоносни в обществото.
Един типичен пример е Уилям Милър.
„Уилям Милър,фермер, който усърдно изучава Библията. Изследванията на Даниил и Откровението убеждават Милър , че Христос ще се завърне на земята 2300 години/Дан.8-14/след завръщането на Ездра в Ерусалим през 457г.пр.Хр.Така той получава и датата на Христовото завръщане1843 г. Хиляди възприемат неговата идея и започват да се приготвят за Христовото идване. Когато Христос не се появява нито през 1843, нито през 1844г.,последователите на Милър са изгонени от църквата и до 1860 г. формират своя Адвентска организация.“/Ърл Кернс-“Християнството през вековете“/.
Това не е единственият случай. Напротив случаите са много и не са само в Адвентната църква.
От 1990г.насам съм се наслушал на такива проповеди, че Господ идва всеки момент. Сега в Интернет има много дискусии на тази тема. Последната , която прочетох, бе „ Кога ще бъде грабването, преди или след Голямата скръб?“
Също прави впечатления, че много лъжепророци се изявяват в определяне края на историята. Доколкото си спомням в„Клонка Давидова“се приготвяха за края на света. Също около 1992 година в България дойдоха група украинци, които се представяха за Света Богородица и Йоан Кръстител, те също определяха дата за свършека и полицията в Украйна накрая се намеси доста решително , поради голямото количество последователи. И мисля, че такива примери има изключително много.
И така , забелязвам, че ние изграждаме живота си не на базата на Божите обещания, а на базата на Пророчествата, които не са ясни на църквата,защото има постоянни спорове относно тях. Пророчества, които всеки разбира различно и които са ни довеждали до пълни абсурди. И най вече , които ни правят безплодни. Защото, кое дърво би давало плод, когато знае, че всеки момент ,всяка секунда ще бъде отрязано. А знаем ,че даването на плод е основата цел и основното изискване за нас. Гледайки по този начин на бъдещето ние от пълни с надежда, ставаме пълни песимисти, от градивни личности , ставаме нихилисти,очакваме всичко да става все по зле , вярваме го и то...става.


4
Общественият кораб

" Постройте къщи и живейте в тях, насадете градини и яжте плода им, вземете жени и народете синове и дъщери, вземете жени за синовете си и дайте дъщерите си на мъже, за да народят синове и дъщери, и умножавайте се там, и не се намалявайте, търсете мира на града гдето ви направих да бъдете закарани пленници, и молете се за него Господу; понеже в неговия мир ще имате и вие мир."
Еремия 29 гл.

Църквата не живее отделено от обществото.
Моделът, който имаме в живота е : Две царства, които воюват, но на един кораб-в едно общество.
А не- Два кораба и всеки си живее свой отделен и независим живот.
Моделът е една нива и в нея растат и дават плод добри семена и плевели.
А не- Две ниви и в едната добри семена, а в другата плевели.
В началото на 17 век, в следствие на гонението пуританите сепаратисти“извън държавата“ в Англия, са приели за доктрина ,че църквата трябва да е напълно отделена от държавата и всеки да си живее свой живот. Но ние виждаме и в Библията и в живота,че църквата не е отделена от обществото.
Каквото става в обществото това преживяват и вярващите и невярващите.
Когато обществото пие горчива чаша ,същата чаша я изпива и църквата.
Защо?
Защото Господ Исус Христос каза,че от църквата зависи състоянието на обществото и ,че ако църквата не изпълнява тази си роля, то тя остава безсмислена и ненужна и бива тъпчена от хората.
Така е станало в нацистка Германия. Нацистите победили в обществото, църквата била победена и християните били изпратени в концлагери.
Войната която помела Европа и нанесла милиони трагедии и жестокости не подминала вярващите, те също пили от тази чаша на страдание.

И така на обществения кораб има война за надмощие между Църквата и Света.
Църквата е Божието царство на земята, Божието царство на обществения кораб.
Църквата също е и Божия армия.
Божието царство е едно царство във война, и всички жители на Царството ,без изключение, са въвлечени във войната и са официално мобилизирани в армията.
В Божието царство- Църквата няма нито един цивилен, всички са войници,които всеки ден се сражават.
Войната е:
Духовна-Когато Църквата пренебрегне духовната война, тя от призван лидер се превръща в подритван, безименен пасажер на обществения кораб, който от време на време хвърлят през борда на акулите за забавление.
Политическа- Политическата власт е огромна власт. Ако църквата я пренебрегне, то тя показва пренебрежение към кормилото на обществения кораб. И не след дълго корабът ще катастрофира и между удавените ще има много християни.
Икономическа-когато Църквата пренебрегне икономическата война тя пренебрегва двигателя на обществения кораб. Църквата от Глава се превръща в някакъв скапан пътник на обществения кораб, кораб ръководен от най-активната част на обществото-организираната престъпност. И не след дълго общественият кораб е разтърсван от икономически кризи,икономическа престъпност и икономическо робство и християните стават роби на банките.
Културна -Пренебрегвайки културната война, Църквата пренебрегва кухнята на обществения кораб и вместо тя да предлага духовно чиста храна, оставя на кораба да се готви отровна духовна храна, от която всички на кораба боледуват , подивяват и страдат. Включително и християните.
Образователна-Когато Цръквате пренебрегне Общественото образование, то на кораба идват нови пътници с престъпни наклонности и не след дълго, когато пораснат тези нови пътници ще превърнат кораба в пиратски кораб пълен с насилие и престъпност.


6 Естествени резултати на Христовия огън

„Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил? ”
Лука 12 гл.
Какво става ,когато огънят, който дойде да запали Господ Исус Христос се запали в дадено общество?
Какво става ,когато апостоли дойдат в някой град и основат църква?
Градът е от сто хиляди човека и повярват сто. Тези сто се организират в църква. Създават връзки с други църкви и им се поставя пастир или се издига пастир от тях самите.
След десет години идват братя и какво виждат? Има две възможни картини:
Първа картина
1.Една църква от 500 човека и още няколко ,които от време на време се гледат накриво. Половината град не е чувал за вярващите, другата половина ги смята за секта. Построили са си сграда. Имат социална дейност към някой дом за сираци. През тези десет години през църквата са минали няколко хиляди,но колкото дошли-толкова отишли. Разбира се пастирът не ги е потърсил,защото е наранен от тях, защото не са го харесали!
1/2 от хората имат дългове към банките,2/3 от мъжете в църквата са в плен на порнографията и на сексуални дяволи,1/3 от жените в църквата имат неподходящо облекло за християнки и флиртуват с телата си.1/2 от християните чакат всеки момент идването на Господ Исус Христос и затова не поемат никаква инициатива за бизнес, образование, политика. Другата 1/2 чакат всеки момент да дойде антихрист и напълно парализирани нищо не подхващат, като се чудят какво ще стане като започнат да удрят печатите, вече на много места поставят в кожата чипове!
Повечето християни в църквата не се познават,та те се виждат само в неделя .Има и доста самотници, не познаващи никой, идват ,сядат и си отиват, безименни и непознати. Има голям духовен глад у хората, но пастирът им няма доверие-та те идват на служба в неделя,а в сряда ги няма 2/3-какво може да се направи с такива хора!“Миряните“ пък линеят от скука по време на службата, защото вече имат запек от проповеди, които дават“мъдри отговори на житейски въпроси“ и звучат толкова хубаво, но няма общение с живия Бог. Вече гледат с подозрение пастира си, които всяка година ходи в чужбина на конференции.Кой плаща тези конференции?Те не искат само да търкат столовете по време на служба и да пълнят църковната каса. Гладни са за живия Бог. Искат в църквата да преживяват Бога, Бог да им говори, но няма кой да ги научи да чуват Божия глас, нито кой да ги събира за молитва. От време на време пастирът казва,че Бог му казал нещо и това звучи толкова героично, защото е събитие и така го казва, като,че ли това да чуваш Божия глас е привилегия само за този ,който проповядва. А останалите вярващи от по на десет и повече години на кафе си говорят и се питат-“не мога да разбера, какво значи“Бог да ти говори?“
Така църквата вместо „молитвен дом за всичките народи“ се е превърнала в лекционна зала, с един лектор,който се чуди каква лекция да изнесе следващата неделя.
Иначе,то се знае ,ние носим най-чистото учение, православните,по-добре да не говорим „колко са зле“,католиците пък с техния папа,бил безгрешен,то всъщност ,ако стане дума да изразя мнение различно с пастира,май пастирът е по-непогрешим от папата.
Пък и католиците с техните сексуални скандали-всъщност добре ,че никой не знае че от време на време гледам порнография!Ама, то не съм само аз,като гледам -всички са като нас.
Втора картина
2.Идват след десет години братя и гледат. Много църкви от по 500 човека. Вярващите последвали примера на първите вярващи и се кооперирали в труда си и са създали няколко мощни кооперации, които създават работни места на 2/3от хората в града.
Във всички обществени организации -община,полиция,съд и частни компании начело са християни. Защото където и да отидат ,християните работят от сърце-“като за Господа“,дават всичко от себе си и началниците им имат доверие и ги издигат и поставят на високо.
Всеки ден сутрин и вечер в църквите има молитвени служби,където християните преживяват Бог, получават Рема и знаят на къде отиват и какво да правят. В молитва освобождават умовете на съгражданите си и към църквата всеки ден се прибавят все нови хора. Всички в града хвалят и прославят Бога заради християните. Освен тържествени събрания в неделя и молитвени събрание, църквата е организирала мрежа от домашни църкви където християните имат служби за вярващи,където вярващите споделят, пророкуват , тълкуват езици и създават приятелства .Отделно провеждат изцерителни служби и всеки ден се чува за някое чудесно изцерение, станало в града.
Пастирът не се товари с всичко,а издига и обучава хора, които да са инициативни и да водят в разрастване -духовно, икономическо и политическо. Той се стреми да създава нови църкви в града, а не да бъде едноличен лидер.
Всички знаят,че те са единствената алтернатива за този град. Ако те отстъпят градът ще се напълни с дяволи,с барове,с фолк дискотеки, с еротични партита,с пияници,учениците ще станат диви,учителите ще им раздават презервативи,възрастните ще са отчаяни,кабеларката ще пуска порнография и всичко ще бъде като в България през 2010г!

И така, когато християните започнат да светят тъмнината ще изчезне. Ако в една държава има 20 процента християни то корупцията сред политиците, съдиите, прокурорите,полицаите ще намалее с 20 процента .Също ще намалеят и престъпленията .Ако християните са 50 процента, корупцията и престъпленията ще намалеят с 50 процента.
С една дума Християнското учение, само по себе си, променя обществото и го прави да просперира морално, културно и икономически.
И така, какво става, когато в едно мини общество-селище или град, дойде проповедник и основе църква. Вярващите , повярвали в Добрия Бог стават решителни, уверени, лидери, предприемчиви и не след дълго чрез труда си и вярата си преобразуват това общество морално,политически, културно и икономически.
Защото, колко е тъжно, да чуем, че някъде е основана църква, вярващите се отделят, за да живеят свят живот, в старата си мизерия , а хората навън си остават в същото блато на греха,мизерия,угнетяване,робство,страсти, зависимост и липсата на всяка перспектива и надежда за този живот.

7
Войните, които води Църквата

Две Царства в едно общество
Във всяка държава има две Царства. Царство на Бог-Църквата и Царство на сатана-останалата част от обществото.
Двете Царства са във война. Така както в Новороден човек има стар и нов човек и има война между тях, която неминуемо ще доведе до доминиране на един от двамата, така и във всяко общество има война между Църквата и Света, и тази война ще доведе до доминирането на едно от двете Царства.
Има две възможности -Или Църквата да е Глава на Обществото , а невярващите да са Опашка или Невярващите да са Глава , а църквата Опашка.
Главата е тази, която дава посоката на обществото-Политически, икономически и културно. Опашката е тази,която следва и която всеки подритва.

1-Духовна война.
2Коринтяни 10 гл.:
„ Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.”

Духовната победа осигурява свободна територия, духовна сила, авторитет, влияние, финанси и всичко добро за растежа на Божието Царство на земята .
Основните средства за постигане на духовна победа са Църковните служби.
В книгата си „Планове,цели,стремежи“Кенет Хегин разказва,че когато Исус Христос му се явил му говорил за различните видове църковни събрания, Господ му казал,че тъй като вярващите смесват в една служба няколко то те не достигат потенциала на нито една.
И така има :служби на вярващите, евенгелизационни, изцерителни,хваление и поклонение и молитвени служби.
За молитвените служби Кенет Хегин казва,че ние спешно се нуждаем от този вид служби. Йонги Чо казва,че в Корея е толкова лесно да се ловят души,защото повечето църкви в Корея имат всяка сутрин молитва от 5 до 7 и отделно молитви в събота и нощна молитва в петък. И казва,че ако спрат да се молят, то и Съживлението ще спре и Църквата няма да има тази духовна власт да държи силите на мрака надалеч.
А ние защо не следваме този модел? -не зная.
Духовната битка освобождава умовете на хората, те повярват в Бога и се новораждат и стават част от Божията армия-Църквата.
Така Божието царство расте , привличайки все повече хора .Хората, които са повярвали, спират да лъжат, да крадат,да мамят, трудят се съвестно, с вяра,че трудът им е най-висш израз на любовта.
Така корупцията, измамите и злите неща стават все по -малко в общество, в което има църква и това общество просперира ,заедно с църквата. Просперира политически,икономически и културно. Навлиза в Златен век.
Духовната война е преди всичко молитвена война.
Когато църквата всеки ден не се събира за молитва да търси Бога и да казва:“Господи, няма да те пусна, докато не ни благословиш“, то силите на злото окупират умовете на хората и те не искат и да чуят за Спасението.
Когото църквата всеки ден започне да се моли става Духовна експлозия, умовете на хората се освобождават и те започват да вярват. Това пише и Йонги Чо в книгата „Молитвата-път за съживление.“
Ако църквата,чрез молитва не разчисти Божията нива от рояците мухи, кърлежи и ята врани, то тя нищо не може да направи.
Загубила духовната война, тя се превръща в подритван, безименен пасажер на обществения кораб, който от време на време хвърлят през борда за забавление.
Когато църквите започнат да се събират за молитва, то тогава и проповедниците ще проповядват чисто Евангелие,чрез прясно Помазание от Бога и ще престане презирането между пастирите и между деноминациите.
Защото едно е да проповядваш от ума си, друго от Святия Дух. Кенет Хегин казва, че повечето петдесятни проповедници не могат да различат Господ Свят Дух, дори, ако Той тръгне по улицата с червена шапка!Защо?-Защото не прекарват време в молитва. Когато църквата не се събира всеки ден за молитва, вярващите и пастирите имат колеблив , непостоянен молитвен живот. В следствие на което и те самите са колебливи във всичките си пътища и не могат да станат Глава , нито в живота си, нито в обществото, защото връзката с Господ Свят Дух е непостоянна. От тук произлизат отхвърляния и боеве между различните църкви.
Когато четем за Съживленията в Историята на Църквата винаги ще открием че всичко е започнало с молитвени събрания и...е свършило, когато молитвените събрания са спирали.

2-Политическа война

Политическа свобода на Царството.
Когато Бог започна да установява Царството си в Израел, първият въпрос бе-въпросът за политическата свобода. Когато Бог посети хората Си, вече египтяните не можеха да ги убиват когато си поискат. Духовната свобода довежда и до политическа свобода.
И ние четем ,че Израел бе много често под натиск за изгубване на политическата си свобода и често бе в робство.
Когато Бог създаде Църквата тя се бореше за разширяване на пределите си и достигна до политическа свобода при Константин Велики.
Днес има страни, в които църквата няма политическа свобода. Нейно основна и първа грижа е да измоли от Бог такава и да победи на политическия фронт. Да получи политическа свобода.
Следващата крачка е да завладее обществото Икономически.
Крачка номер три е да завладее обществото Културно и Политически.
Примерно, днес в Куба ,църквата не може да завладее обществото Икономически и Политически. Нейният дневен ред е да получи Политическа свобода.
В България,днес църквата има политическа свобода. Сега тя трябва да започне да изгражда бизнеси,които да съставляват основната част от икономиката на страната. С получените пари да изгражда Култура-медии,литература,кино,музика,които да моделират умовете и съзнанието на хората според Божия Образ. И заедно с това да изгражда политическа партия,която да печели изборите.

Светът се опитва да направи църквата незаконна и да я вкара в затвора. А когато Църквата е била на власт се е опитвала да направи Светът незаконен и да го вкара в затвора. И тогава се е появила Инквизицията, ловът на вещици ,горенето на еретици пр. И това толкова е осквернило образът на Църквата,че вярващите векове на ред след тези събития не смеят да помислят отново за Политическо господство. Но Църквата трябва да изследва историята си и да си направи съответните изводи.
Необходимо е Църквата да завземе обществото политически. А относно неморалността, ,магьосничеството,другите религии -не да ги вкарва в затвора, но чрез силата на Словото и на молитвата и вярата да ги победи.
В САЩ е имало закон относно киноиндустрията, който е забранявал и ограничавал в рамките на разумното показването на сексуална близост и голота. После Църквата е отстъпила и сега САЩ са може би най-големите производители на порнография!
Днес в Европейския съюз се предприема необичайно голяма кампания против тютюнопушенето, и се говори за непоказване на тютюнопушене дори във филмите. И това, каквато и съпротива да имаше се възприе доста лесно. Същото трябва да стане и с порнографията, хомосексуализма и сцените с насилие, неморалните образци в изкуството и медиите,културна цензура на всичко просташко и морално грозно, деградирано и извратено.
Хората на изкуството,които са със светско мислене, пускат простотиите си и грозните сцени и грозния език с оправданието,че реалистично пресъздават живота. Но ние трябва да имаме в предвид,че както го пресъздават така и оказват заразяващо въздействие. Така,че моралната цензура е задължителна. Самата дума има негативна асоциация, но така или иначе там където има държава има цензура. Иначе държавата ще се превърне в пълна джунгла и в едно ужасно място за живеене.

Първоначално,почти винаги християните са посрещнати недоброжелателно или враждебно. Има опити и натиск християните да се откажат от вярата си .
Затова едно от първите неща, за което се моли църквата е за политическа свобода.
Политическата свобода е велико благо и обещание на Бог за еврейския народ. Едно от най-лошите наказания от Бог бе политическо робство.
Политическата свобода е гаранция за икономическа свобода. Когато еврейският народ попадаше в политическо робство веднага попадаше и в икономическо робство- бяха откарвани в плен или убивани и им бяха налагани огромни данъци, така че живеят в пълна бедност.
Когато християните отстояват вярата си и се молят не след дълго вярата стига до управляващите и църквата получила отговор на молитвите си получава политическа свобода.
Църквата получава легитимен статут. Ако църквата остане на това положение и не продължи към завоюване на политическата власт, то тя, въпреки ,че е по-силна ,се съгласява да участва в окопна война-от едната страна светът си прави каквото си иска, а от другата страна на фронта църквата си ръководи църковния живот все едно са на два различни кораба. В следствие на което в окопите плъзват болест и и прочие и не след дълго църквата , както е легитимна така е изтикване все по-на тясно в обществото и на нея започва да се гледа с лошо око и и се окача табела „секта“.
Църквата не е призована да води окопна война , а да напада крепостите на сатана и да ги превзема.

И така, след като си издейства политическа свобода, църквата продължава към превземане на политическата власт-стремяща се да бъде глава, а не опашка в обществото.
Кога църквата ще бъде глава а не опашка-когато владее духовно, политически, икономически, културно и образователно в обществото, в което се намира.
Политическата власт е огромна власт. Ако църквата я пренебрегне, то тя показва пренебрежение към кормилото на обществения кораб.
В едно недемократично общество църквата владее политически, като измолва вярващи управници.
В едно демократично общество църквата владее политически като печели изборите.
Така църквата не само издига управляващите, но е и духовен стълб за тези управляващи. Политическите водачи и политическите фигури идват от църквата и продължават и на власт да са част от местна църква.
”Не можем да очакваме неправедни хора, да правят праведна политика.”
Моят 13 годишен син ме попита, кой е виновен за сегашната икономическа ситуация в България. Аз започнах да му говоря, за БКП, за тайните служби,за КГБ и накрая щях да обобщя ,че сегашната БСП е в основата на тежкото състояние на българите. Но се спрях и казах:-На първо място сме виновни християните, защото не се молим и нищо не правим.

И така първият въпрос, който би трябвало да си зададем е -”Искаме ли праведно управление?”Ако искаме , то трябва да поискаме и праведни управници.
Ако искаме трябва да направим всичко възможно да издигнем такива , а също така и ние да участваме в политическият живот.
Има българска поговорка-“Лозето не ще молитва, иска мотика.“Може би е създадена, когато християните са предпочитали само да се молят и нищо да не подхващат. Правилната поговорка е -“Лозето иска молитва и мотика.“
Същото е с икономиката, културата, образованието .Те искат молитва и енергична инициатива.

Политиката е една особено трудна професия, за която се иска -първо управленски талант .
Второ, се изисква голяма мъжественост, вътрешна сила, вяра в Бога, страх от Бога , за да можеш да устоиш на натиска идващ от мафията, на натиска идващ от хората, на изкушенията, на гордостта, на сребролюбието, на лъжите на сатана. И на това кой, ако не християните са способни. И то християни подкрепяни от църквите си с молитва и всяка друга помощ.
Гледах документални филма за Хитлер. Изводът е ,че когато призваните се огънат и погледнат безразлично към властта, то тогава идват лудите. Ако призваните не са борбени и безстрашни, то тогава идват едни други борбени и безстрашни!Какво е пречило на църквата да извади своите проповедници на площадите, тогава, когато Хитлер е излизал на площадите?! Отговорът е -бездушието и безхаберието.
И така, ако ние искаме земята осветена би трябвало да очакваме Божествената светлина да освети всяка сфера на обществото -политика, култура,икономика, образование и възпитание... И тъй като от историята виждаме ,че това е достижима цел и е била достигана, когато християните са повярвали ,че могат да осветят света, са го осветявали. Слава на Бога за братята в Корея, който са повярвали ,че светлината може постоянно да се усилва и да печели все повече територия, и че това зависи от тяхната вяра и от техните молитви. Това е и причината Йонги Чо да бъде канен да говори пред парламента по важни въпроси и да взима участие в политическия живот.
Следващите мисли, които ще споделя приех от един пастор, дошъл в нашата църква. Той е и съветник на Джордж Буш. Не му запомних името, но той сподели следното:”Преди 25 години в Америка 25% от християните гласували. Като половината гласуваха за демократите, а другата половина за консерваторите. “
Тогава Господ започнал да му показва в Словото, какво пише за политиката и пасторът написал няколко книги , които променили дотолкова мнението на християните в Америка, че сега 85 % от тях гласуват за републиканците.
Преди да дойде на власт Буш -младши е имало закон, позволяващ да се извършва аборт в 9 месец и идвайки на власт го премахнал.
Тук отново трябва да се замислим , колко много зависи от политиците, че с лека ръка да се отказваме от политическия живот.
Пасторът каза, че Буш е истински брат във вярата, изграден от Били Греам. След като чух тези думи си купих книгата-”Вярата на Джордж Буш” и наистина видях ,колко дълбоко е залегнала вярата в политическите среди на Америка. Дотолкова ,че на тогавашните избори, едва ли не най-големият дебат е бил кой е по-вярващ -Джордж Буш или опонента му, дотолкова ,че един журналист възкликнал -”След тези избори Господ може да си вземе отпуска!”
Също американският пастор, който обикаля света да прави такива семинари , каза че настоящият кмет на Киев е петдесятен, голяма част от министрите на една от прибалтийските републики ,също били евангелисти.
Що се отнася за Словото , особено интересно за мен бе, че Бог въвежда изборите. И че първите избори ги прави Моисей. “ Изберете между племената си мъже мъдри, разумни и почитани; и аз ще ги поставя началници над вас.”-Числа 17.Това показа, че при все ,че Бог е велик цар, Той желае хората да живеят в демократична, а не деспотична среда.
Прочетох житието на Свети Нектарий. Той е живял в Гърция в края на 19 и първата четвърт на 20 век.
Веднъж имало някаква политическа демонстрация с голяма конфронтация и слугата му пожелал да слезе да види какво става. Нектарий му казал да не слиза, но слугата слязъл и след малко се върнал с разбита глава. Тогава Нектарий му казал -”Политическите неща се решават по време на избори. Понякога ние обикаляме цял ден по магазините, за да купим нещо дребно по-изгодно, а не си правим ни най-малко труда да изследваме, кои от кандидатите са добродетелни , за да отидем да гласуваме за тях, знаейки колко много зависи от тях.”
На последно място си мисля, че в България християните няма как да бъдат избрани на ръководни постове, ако първо не променят обществото. Няма как да стане невярващи да гласуват за вярващи. Или ако вярващите влязат с хитрост те ще бъдат неразбрани. Как може вярващ да постави закон против абортите, в едно общество от невярващи. Такъв закон има в Полша. А до тогава мисля, че предизборните кампании могат да бъдат една чудесна трибуна за проповядване на Евангелието.

3 Икономическа война.
Икономика на Царството
Основата на всяко царство е икономиката. Ако икономиката в държавата не върви, държавата е в криза-в политическа и морална.
Предприятията фалират ,хората остават без работа и престъпността , разводите и омразата се увеличават.
Икономиката е в основата на просперитета на всяко царство.
Икономиката създава работни места и финанси ,с които се създава култура.
Културата моделира психиката на хората,създава морални модели за подражание и пленява умовете на хората, и има тотален натиск върху психиката на децата , юношите и възрастните.
Културните модели се превръщат в крепости в умовете на хората и те ги следват, както овцете следват овчаря.
Невярващите,които притежават парите на обществото създават всякакви манипулации и корупционни схеми,кредитни милионери и пр. Така,че те да забогатяват , а хората да са във финансово робство.
Освен това те създават и спонсорират култура,която е по техните сърца:пълна с цинизъм,похот,гордост,сребролюбие, извратеност.
Това са причините поради които Църквата трябва да владее Икономически. Да носи икономически просперитет на обществото и да спонсорира Култура ,която да показва достойното и героичното и да възвеличава Бога и Неговия стандарт за нас.
Християните са част от Божието царство.
Ако Божието царство има слаба икономика,или още по-лошо -въобще и не мисли да създава икономика,то тогава Божите хора страдат от липса на пари.
Църквата-Царството събират пари от Божите хора, а те работят в царството на света и парите все не достигат. Всичко се довежда до събиране на десятъци,приноси,помощи,финансова подкрепа,дарения.
Вместо царството да създава икономика, работни места и да трупа финансов капитал, с който да реализира културни проекти и да създава културен продукт,който да показва Истините за живота, достойния начин на живот и пр. ,то Божието царство чака на дарения. Вместо то да прави дарения,самото то живее на изкуствено дишане,чрез помощи.
Наистина все повече се говори за бизнеса и църквата. Издават се книги ,провеждат се бизнес конференции. Но в повечето случаи само се говори, че е хубаво вярващите да развиват бизнес. Но както знаем по-голямата част от новосъздадените фирми фалират. Така че църквата трябва не само да говори, но и да организира. Да има звено в нейното ръководство ,което да стимулира,да помага,да съветва,да финансира,да търси пазари и пр. Всичко,което едно царство,една държава прави за собствената си икономика.
Църквата има най-големия творчески,духовен ,интелектуален и всякакъв друг заряд ,за да създава икономиката на една страна ,да събира в себе си основните финанси на една страна и да дава тона на обществото чрез медии и култура.
Най-простото-международната търговия би трябвало да е изцяло в ръцете на църквата,защото църквата има братски връзки със всички страни в света!
И ако църквата си постави такава цел и с любов и отговорност,с плам и ревност започне да създава икономика на Царството –не след дълго българските деца няма да гледат и слушат по телевизията поп-фолк, хевиметъл, раб,цинизъм,насилие,извратеност,бунт,простащина,гордост,похот и пр.
Защо,защото медиите ще са на църквата.
Политиците ще служат на хората и ще бдят за изпълнение на Конституцията,в която и днес се казва ,че всичко неморално е неконституционно, защото ще са политици издигнати от Християнска политическа партия.
Обаче Църквата е решила,че без икономика може да промени страната. Както казват днешните деца-Успех!
"за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец"
Група невярващи си говорят:
-Какво ще кажеш, за Иван, бил християнин!
-О, много добро момче, на всекиго обръща внимание и помага, никога не ме е върнал!
-А каква е тая църква в която ходи?
-А, някаква евангелска секта!
Защо невярващите говорят добро за християните , а лошо за църквата?
Защото християните поедининчно правят добро, а църквата като организация само събира пари.За да прослави Бога с добрите си дела църквата трябва да прави добро, което да променя обществото към добро, да създава работни места и да създава социален мир в обществото...
В демократично общество, заедно с превземането на политическата власт църквата побеждава и на икономическия фронт. По времето на демокрацията ние виждаме,че най-активните икономически и политически субекти са тези на организираната престъпност. Необходимо е църквата да интегрира своите членове икономически,и да започне да създава бизнес, които да бъде гръбнака на икономиката на една страна.
Ако църквата не предприеме такива стъпки, то тя неефективно ще участва в политическата битка и освен това ще е превърне в един кърлеж, които само иска пари, а в замяна на това учи хората как да живеят. Ще имаме, както и имаме много думи и малко дела.
Създаването на достойни работни места, осигуряване и грижа за насъщния на хората в обществото е възможно в църквата , поради властта ни от Бога и е наложително поради любовта в нас.
Трябва да си наистина много закоравял презвитер, че да виждаш нуждите на обществото и да си подготвяш проповеди и нищо да не предприемаш.
Необходимо е църквата да организира хората си икономически и с получените дарения да започне различни бизнес начинания.
Това,че в църквата е изградена от честни хора и това,че църквата има огромни национални и международни връзки и дава огромно преимущество пред другите икономе ски играчи.
Ако църквата не владее икономически обществото ще се лашка от кризи,корупция, престъпност и неморалност.
Пренебрегвайки икономическата война църквата пренебрегва турбо двигателят на Обществения кораб.
И така пренебрегнала политиката -кормилото и икономиката -двигателят на обществения кораб, Църквата от Глава се превръща в някакъв скапан пътник на обществения кораб, кораб ръководен от най-активната част на обществото-организираната престъпност. Това е интересно, днес престъпността е организирана, а църквите се стрелят една друга или в най-добрия случай си нямат никакво доверие.

4 Културна война
Църквата е в културна война .
Културата на света създава духовна храна,която трови душата и създава фалшиви,долнопробни и недостойни примери за подражание. Изкуството има огромна сила на въздействие. Особено талантливото,вдъхновено изкуство. Така църквата в молитва трябва да се съпротивлява на сатанинската култура и изкуство и на яве да създава талантливи и вдъхновени книги,филми,телевизионни програми,музикални продукти. За да се създават такива културни проекти е необходим доста голям мащаб на действие,организация,спонсориране и пр.
Така,че в църквата освен пастир и духовно ръководство трябва да има ръководители на бизнеса,ръководители на политическите проекти и ръководители на културните проекти.
Владеейки политически църквата може да създаде и гласува закони против неморалната култура. Всички сме свидетели на сегашната култура-пълна с възхвала на простотията, на моралното нечестие, на моралната нечистота, на похотта, липсата на морални критерий, размиване на това що е праведно,честно, морално красиво. Героят на нашето време е качамак от Каназова- Еминен и Гробарят. Това са моделите за възхищение и подражание на днешните млади.
Необходимо е църквата не само да контролира моралността в обществената култура и медии, но и да определя дневния ред на обществото и да създава талантливи произведения на изкуството и да ръководи медии, които да определят културната среда на обществото.
Литературата, музиката, киното и медиите трябва да са първа грижа на църквата във Културната война.
Културните модели на обществото са част от културата на отделния човек. Необходимо е църквата да създава и да бди за чиста духовна храна.
Пренебрегвайки културната война, църквата пренебрегва кухнята на обществения кораб и вместо тя да предлага духовно чиста храна, оставя на кораба да се предлага отровна духовна храна, от която всички на кораба боледуват и страдат.

Мисля, че е важно църквата да е и продуцент на Християнски музикални изпълнители. В църквата има толкова много таланти. Този огромен потенциал трябва да създава алтернативна музикална култура, която да предостави на младите хора и на обществото. Обществото е залято от поп-фолк , хип-хоп и всякаква горделива и, просташка и горделива музика. И цинизма и простащината се представят за нещо достойно за уважение и подражание.
Ние знаем духовната сила на музиката.
Църквата трябва целенасочено да изгражда таланти, които да покажат истинските стойности и истински достойни неща, които да будят вдъхновение и сила срещу злото. Цялата нация може да бъде повлияна и променена от таланта и личността на такива музикални творци и изпълнители.
Това е огромно оръжие и църквата има огромни запаси от него, но не го развива. Предпочита да го използва само в църковното хваление.

5 Войната за образованието
Когато Църквата пренебрегне Общественото образование, то на кораба идват нови пътници с престъпни наклонности не след дълго, когато пораснат тези нови пътници ще превърнат кораба в пиратски кораб пълен с насилие и престъпност.
Необходимо е църквата да доставя безплатно образование, на всички които искат и така да повлиява положително на всяко ново поколение. И когато Господ е с нас, и тъй като Той обича света, то Църковните училища ще се пълнят с деца и ще бъдат истинско благословение за обществото.


ПРИНЦИПИ НА ХРИСТИЯНСКАТА ПОЛИТОЛОГИЯ

“Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.” Матей 5 гл.16 ст.

Интересно е ,че хората може и да видят някое добро дело на християнин, но не виждат добри дела на църквата. Необходимо е в общество, в което има църква, хората да казват-“Добре, че има църква ,иначе какво щяхме да правим.“И това да го казват,защото Църквата им осигурява добро управление на обществото, добра икономика, социално закрила, безплатно образование,евтино здравеопазване и много изцеления и чудеса.

-Църквата и политиката-Не!

Някои вярващи не приемат,че църквата трябва да владее политически. Те по-скоро смятат,че са призовани и предопределени от Бог да бъдат гонени, бити, измъчвани и убити. Тази идея е намерила израз в таченето на "Мъчениците".Особено в Католическата и Православната църква има голямо ударение върху "мъчениците".Сякаш искат да накарат светът да се засрами и в същото време самата църква да се прослави с мъчениците си. Но аз мисля,че Бог се прославя, когато избавя и когато ни води в победоносно шествие. Също така те вярват ,че колкото повече напредва историята толкова повече Църквата ще заприлича на Лаодикийската и обществото ще бъде все по-слабо осветено и осолено. С една дума-Господ пророкува пълния провал на Своите хора, а и на Себе Си, като Пастир на хората си.
Но това не е Блага вест.
В целия Нов Завет, освен смъртта на Йоан Кръстител, Господ Исус Христос прочитаме още само за смъртта на дякон Стефан , Яков и на Антипа. За период от около 60 години. Но в списъка на римските папи почти всички от първите няколко века се водят мъченици, някои с исторически доказателства, други без исторически доказателства.
Гонението е доктрина в Божието Слово, но това не е гонение, което ще завърши с нашето унищожаване и измитане от лицето на земята, а с нашето усилване и разрастване.
Става дума за гонение, в което сме защитени от Бог и в което в крайна сметка сме повече от победители,а не за гонение,в което сме оставени беззащитни овце,без овчар на свирепите вълци. Не, в Божието Слово пише толкова много за Господ, Който е наша крепост, убежище,защитник,избавител,Който ни благославя, издига,прославя. Когато египтяните подгониха еврейския народ ,тогава те намериха смъртта си.
Всеки един от нас,когато реши да слуша Бог и да върши волята Му, ще срещне доста противници. Но това не ни спира, а както пише в 60 Псалм-“Чрез Бога ще вървим юнашки, защото Той е Който ще стъпче противниците ни.“

Други вярващи,също не приемат , че Църквата трябва да се занимава с политика. Те смятат ,че църквата просто ще усилва влиянието си и толкова. Но когато църквата постоянно увеличава влиянието си, ето че един ден някой политик ще стане вярващ и ето ,че ще не ще ,църквата е влязла в политиката.
Ако не иска да е в политиката, то вярващият политик,след като повярва трябва да напусне политиката. Примерно ,в Новия Завет четем за управителя на Кипър -Сергия Павла,повярвал. Следователно църквата в Кипър е започнала да управлява политически острова. Не прочитаме,че Сергия Павла,ставайки християнин напуснал поста си и станал земеделец.

В Божието Слово пише да се молим за управниците.
1 Тимотей 2 гл.:
„И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци,за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител,Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината.“
Бог е обещал да даде отговор на всяка наша молитва, която е по волята Му. И ето ние се молим ,според 1Тимотей 2 гл. За какво се молим-нашите управници да повярват и да взимат мъдри и честни решения. И когато Бог ,не след дълго чуе молитвата ни и ни отговори,тогава имаме -вярващи управници.
Църквата започва да владее политически.
Да,обаче е Последно време!
Така става, че всички Божи обещания, някак губят съдържанието си,защото е Последно време.
За една група християни, както стана дума,човешката история ще завърши с пълното поражение на църквата-тя ще става все по-малка,по-слаба, по-гонена и накрая ще дойде антихрист и ще ни гилотинира и нас и семействата ни!
С една дума,те вярват с вярата на Георги Димитров,който на Лайпцигския процес е казал,че колелото на историята се върти до пълната победа на комунизма, /разбирай антихриста/.
Други вярващи,като Йонги Чо- вярват,че Господ Исус Христос желае да доведе Църквата Си до пълен триумф на земята и че тя ще триумфира на земята,докато бъде Грабната. След това ще дойде антихрист. И с това историята няма да свърши.

-Църквата и политиката-Да!

1Причина.
Бог се занимава с политика на земята.
Той поставя и сваля земните управници. Бог помазва царете. Бог владее политическата система.
Господ Исус Христос е Царят на земните царе. Небесата владеят. И ние се молим -"Да бъде волятя Ти,както на небето,така и на земята."
Християните са съработници на Бога и участват в Божите дела на земята.
Християните са инструктирани да се молят за „царе и управници“/1 Тимотей/ и така да владеят политически.
Християните имат силни оръжия за това.
„Истина ви казвам, каквото вържете на земята ще бъде вързано на небесата и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.“ Матей 18/18
2Коринтяни 6гл.:
„ Защото, макар и да живеем в плът, ние не воюваме по плът. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос."

2 Причина.
Бог желае на Земята да има мир, благочестие и благоденствие.
„И внезапно заедно с ангела се появи многобройно небесно войнство, което хвалеше Бога, като казваше: Слава на Бога във висините и на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение!“Лука 2 гл.
Дяволът иска на земята да има войни,ненавист и смърт.
Политическата система осигурява врата за Божията или за дяволската воля. Християните трябва здраво да я държат отворена за Божите благословения. Как?Като са начело на политическата власт,като са глави, а не опашки.
Християните трябва да владеят политически. Резултатът от духовното владеене е политически,икономическо и културно владеене.
Това владеене става,не чрез езичници,а чрез посветени християни.
Не-християните се молят и държат в контрол управляващите езичници,а християните се молят и управляват политически. И това правят с дълбоко посвещение и пълна сериозност,разбирайки колко това е важно и отговорно.
Целта на духовното воюване е победа в политическата,икономическата ,културната и образователната системи на обществото.
За какво всъщност воюваме?- Гонейки дяволът ние освобождаваме хората политически,икономически и културно.

3 Причина.
На земята има война между силите на Бога и силите на сатана. Хората на Бога са във война със силите на злото. Господ Исус Христос победи сатана и получи всяка власт на небето и земята. Матей 28 гл: “Тогава Исус се приближи до тях и каза: „Дадена ми е цялата власт в небето и на земята.
Затова идете при всички народи и ги направете мои ученици, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Святия Дух.“
Думата „власт“ е използвана 92 пъти според превода „Верен“ в цялата Библия и 72 пъти, само в Новия Завет!
Политическата власт е една от много важните за човечеството и за разпространението на Евангелието власт. Тя има огромен капацитет и потенциал да превърне замята в „ад“ или в „рай“.В Стария Завет ще прочетем много места, в които Бог поставя царе и сваля царе. Ще прочетем ,колко много Бог е заинтересован от това ,какви управници ще управляват. Има огромно значение кой ще е на власт-Хитлер, Сталин,сегашния режим в Северна Корея...
Ако християните не се стремят да победят в политическата битка,те ще бъдат победени и могат лесно да загубят живота си и да изгубят много поколения за Евангелието.

4 Причина.
Глава , а не опашка.
Политическото ръководене е едно от най-важните ръководства за една нация. То има огромна власт да спре Евангелието и да спомага за неговото разпространяване. То има огромна власт да създаде или ограничи всеки вид свобода. Ако църквата не владее политически,то тя си е оставила в ръцете на безбожници да решават съдбата й.

5 Причина
Дарби за ръководене.
Хората се раждат с различни естествени дарби. Те често определят професията ни. Тези дарби са ни дадени ,за да си служим един на друг.
Този,който произвежда има нужда от търговец,търговецът има нужда от този който произвежда. И двамата имат нужда от държавна власт,която да гарантира ,че няма да бъдат ограбени,измамени,убити. Хората,който участват в политиката имат талант да ръководят,така както бизнесменът има талант да реализира печалба и музиканта да композира музика и певецът да пее.
Освен това и Господ Свят Дух дава дарба на ръководене-
Римляни 12 гл.:
„И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, нека си служим с тях: ако е пророчество, нека пророкуваме според мярката на вярата; ако е служение – да постоянстваме в служението; ако някой поучава – в учението; ако увещава – в увещаването; ако дава, да дава с простосърдечие; ако ръководи, да ръководи с усърдие; ако показва милост, да я показва с радост.“
Не всеки човек има потенциал,призвание и естествена и духовна дарба да ръководи. Но има хора,които са. И когато Господ Свят Дух призовава някой брат да влезе в политиката, и той си мисли че това не е работа на Църквата,то той не изпълнява волята на Бог за живота му и църквата и обществото е лишено от големи благословения.

6 Причина
Съживлението.
Казва се, че от времето на Чарлз Фини насам протестантските църкви живеят,молят се и мечтаят за Съживление. Има историческа литература за такива Съживления- в Рочестър,на Хибритските острови и пр. След като преживяхме Съживление в България в началото на 1990г.сега, през 2011 също вярваме,че сме на прага на ново Съживление.
Въпросът е,че сега, след 20 години по-голямата част от християните в България са опашки, а не глави.
Живеят постоянно подтиснати- подтиснати от дългове, от недостиг на финанси, потискани от страсти,от болести,без голяма надежда и в постоянни рани,катастрофи и катаклизми.
Ако не ми вярвате направете анкета в църквите си или погледнете себе си и приятелите си християни-имате ли дългове,плащате ли си данъците,уверени ли сте за бъдещето, колко часа гледате телевизия на ден,колко часа се молите на ден,кога за последно гледахте нещо „по така“ по телевизията или в Интернет, пълноценен ли е бракът ви,колко са разведени...Колко от вас се чувстват „глави , а не опашки“,“колко от вас са като дърво посадено край потоци води“?
Причините за това състояние на вярващите, според мен, е че въпреки проповедите и конференциите ,Божите хора са неграмотни относно както основите на Вярата, така и относно това-“Какво да правя в този мой живот?“
Има послания,разкъсани,тук малко,там малко и мъглява картина. Относно История на Църквата почти нищо не се знае,само някакви общи картини, че някой някога нещо е направил.
Също няма всекидневни молитвени събрания, където хората всеки ден да получават от Бога Рема и сила и където църквата да освобождава духовно пространство за християнска политика,бизнес ,култура и образование.
И Църквата не е инициатор на политическо,икономическо и културно разрастване и влияние. Тя ги подкрепя на думи ,но не ги организира,стимулира...няма ясен план,ясна цел и горещ стремеж в тази посока.
Огромният ентусиазъм на вярващите не е впрегнат в нищо, освен в това да проповядваме на хората и да се молим. А отношението към света остава нихилистично или не определено. По принцип сме-За,но всеки да го прави сам.
А имаме потенциала да променим света!Огромният ентусиазъм на вярващите трябва да се впрегне в проекти,които да доведат църквата до политическо,икономическо,културно и образователно владеене.
По-голямата част от най-ентусиазираните християни от Съживлението от 1990г. приеха вярата като нихилистичен възглед за живота и битието.
Ако Църквата не започне да побеждава на всички фронтове в обществото, а приеме за свое място само проповядване на Евангелието, то другото царство ще я натика в ъгъла и ще и сложи една табела“Секта“.
Съживлението не само освежава църквата,но я прави да побеждава и да се разраства във всички области,да расте влиянието й и тя да е реален участник и главен играч в нещата от живота-политика, икономика,културата и образованието.
За това в църквата трябва да има презвитери,които да отговарят за развитието на тези изключително важни области от живота на обществото


8 Причина
Карл Маркс.
Карл Маркс е евреин, левит.
Карл Маркс пише „Манифест на комунистическата партия“ през 1848г.Това е една изключителна силна литература, която е „омагьосала“милиони млади хора и е причинила смърт ,мъчения и страдание на десетки милиони хора в Русия,Китай,Камбоджа,Северна Корея...
Ето какво пише един наш съвременник в блога си:
„През февруари 1848 г. в Лондон излиза от печат едно изключително произведение на човешкия дух – «Манифестът на Комунистическата партия». Негови автори са Карл Маркс и Фридрих Енгелс – тогава все още неизвестни млади учени (Маркс е едва на 30 години, Енгелс едва на 28), днес всепризнати върхове на човешката мисъл. Комунистическият манифест произвежда изключителен ефект върху съзнанието на съвременниците си. Той е мощен взрив на човешката познавателна способност, осветил съдбоносните проблеми на човешкия род и набелязал пътищата за тяхното решаване.
Манифестът се превръща в библия на съвременния свят. За всеки, който искрено се вълнува от съдбата на човечеството, той е отправна точка на неговите усилия. Едва ли има в света почтен и просветен човек, който да не е поискал да прочете вълшебните страници на тази малка, но велика книга.
Манифестът дава азбуката, по която човешкият род започва да чете и пише своята история. Именно с него човечеството започва своето самопознание. Осъзнало най-после себе си, то се изпълва с волята да живее по свойствените на човешката си природа закони – по законите на красотата. Комунистическият манифест започва с думи, които и днес вълнуват сърцата: «Един призрак броди из Европа - призракът на комунизма» Днес тези думи могат да бъдат коригирани само по един начин: «Един призрак броди из света – призракът на комунизма.» Както преди 161 години, така и днес комунизмът е дълбокото политико-нравствено изживяване на милиони хора...“
Тази книга е оказала огромно влияние върху нациите през втората половина на 19 век,20 век и началото на 21 век .
А църквата какво е предприела?
Църквата,която е имала значителни богатства, какво е предприела и как е помогнала на раждащия се пролетариат? Може би е откривала кухни за бедни. А е можела да открива предприятия,да създава достойни работни места, да е показвала на дело любовта си и да обръща погледите на хората към Бога. А не само да проповядва и да се моли. Проповеди,които не са стигали до съзнанието и молитви,които не са били чути. 30 годишният Маркс, без никаква подкрепа от някаква организация, вдъхновява работниците на два континента, създават се партии, създава се литература, изграждат се профсъюзи. А църквата?!?

Църквата е светлината на света. Ако не тя, то кой ще покаже пътя на народите в политиката, икономиката,културата и образованието.
Църквата е глава , а не опашка. Ако не тя,кой ще поведе народите политически,икономически,културно,образователно.


Църквата и политиката в историята

Дерек Принс има книга -“Формиране на историята чрез молитва и пост“.Анонсът й е:
„Християните могат да променят световните събития!
Християните са променяли курса на историята и правителствата, като са наблягали на библейските средства - молитва и пост.
Дерек Принс разказва от личен опит как историята е била променяна през Втората световна война, в Северна Африка, по време на раждането на държавата Израел, края на Сталиновата ера и независимостта на Кения в Източна Африка.
Научете се как вие също можете да промените вашето село, град, църква, страна и свят, с тези две мощни оръжия - молитва и пост.“
Чърчил определя времето преди Втората световна война, като време ,в което праведните са стояли безучастни, а неправедните са били активни.
Когато четем за резултатите от Съживлението започнало от Джон Уесли и методистите ще видим колко много добри неща са направили в областта на политиката-премахване на робството,ограничаване на детския труд,подобряване положението на затворниците...Съвременното западно общество до голяма степен все още е повлияно от начина на мислене,което методистите са оставели в политиката на Великобритания.


Правила и принципи на политическото ръководене на църквата

Необходимо е да се създадат и напишат правила и принципи, които да гарантират ръководството от Бога и трудния достъп на „вълци в овчи кожи“ в управлението на църквата и в управлението на нейните дейности.
Това ще стане като се изгради модел на църквата.
Моделът на църквата се определя от нейните цели начини да ги постигне.
Тези правила трябва да правят доброто лесно,а лошото трудно.
Най-лошото,което се е случило на църквата е именно атаката на такива вълци , примерно в католическата църква през средните векове. Когато такива вълци се настанят тогава църквата обявява воини- Кръстоностните походи , при които са избити и опожарени много градове, не само в Северна Африка и Палестина , но са избити и много евреи в Европа, опожарен е и Константинопол!
Когато църквата ръководи политически и нейните водачи са вълци положението става ужасно.
Ето няколко правила и принципи:
1 Лична жертвоготовност и прозрачност.
Трябва да има определени изисквания към ръководителите на отделните дейности на църквата.
Така например в Корея, пастирите, презвитерите и дяконите ,тези които получават заплата от църквата всяка сутрин участват в сутришна двучасова молитва от 4 .30 до 6.30часа.
Иначе няма да станеш пастир.
Друго изискване от Словото е да не си млад във вярата.
Друг принцип е пълната финансова отчетност и прозрачност на църквата и на нейните дейности в Интернет.
2 Ненасилие над инакомислещия.
Насилието е диаметрално противоположно на същността на църквата. Църквата не воюва по плът. През вековете много вярващи са се опирали повече на меча си отколкото на вярата,молитвата и любовта.
Вярата е свобода на мисълта. Не можем да забраняваме на хората какво и как да вярват. Ако толкова си загрижен за тяхната вяра започвай да постиш и да се молиш, а не да ги вкарваш в затвора.
„О, да беше Ме послушал народът Ми, да беше ходил Израил в пътищата Ми! Скоро бих покорил враговете им и бих обърнал ръката Си срещу противниците им. Онези, които мразят ГОСПОДА, биха се престрували на покорни пред Него, а тяхното време би траело до века. “81 Псалм.
Нашите оръжия са Истината,молитвата,любовта,надеждата,вярата,Словото,водителството на Господ Свят Дух.
Нечуването на Божия Глас,нетърсенето на Божия Глас и неподчинението се явява основна,основополагаща грешка на вярващите. Църквата и всеки вярващ трябва да търси Божия Глас,Божието водителство за своя живот и за своите дела..
И така в политиката, както и в спорта, и в икономиката и нв културата, побеждава този, който е по-активен,който е по-горещ.

Една от причините църквата да не владее политически е нейната разпокъсаност. Разделянето на християнството на три клона, които враждуват помежду си. Освен това католическата църква се рои на много ордени, православните на различни синоди ,протестантите на различни деноминации. И всички те си нямат доверие. Не само това и различните църкви в една и съща деноминация, в един и същ синод все имат нещо против себе си. Емблематичен пример за това разделяне между братя са Джон Уесли и Джордж Уайтфийлд . Последният казва,че с Уесли проповядват „различни Евангелия“,защото нямат съвсем еднакво разбиране на Учението за предопределението?Учение , от което в наши дни почти никой не се интересува!
Необходимо е да осъзнаем,че християнството е вяра и в основата и е свобода на мисълта. Хората са различни,дяволът ни настройва един срещу друг, ние не отделяме време да слушаме Бог, и в крайна сметка ние въпреки,че разпознаваме в брат си християнин, започваме да враждуваме с него в ума си,вглеждаме се в грешките му,в недостатъците му и пр. И това е стил и начин на живот на много християнски лидери, които придават това послание на вярващите.
Необходимо е всеки един вярващ да бди за състоянието на църквата и да се моли и да упражнява вяра за правилни лидери. Когато разпознае неправилни неща или незрели неща или вълци в овчи дрехи,да не бъде овчедушен, а да се моли,моли,моли ...

Политическа програма
Бдене.
Ние трябва винаги да бдим. Когато не сме победили в политиката,да бдим ,за да победим. Когато победим -да бдим ,за да не влязат вълци с овчи кожи.
Много християни си мислят,че когато християни влязат в политиката ,то те ще опозорят Господ и Църквата. Но ако приемем това за позиция,то ние с нищо не би трябвало да се захващаме и да имаме напълно нихилистична позиция за всичко. Но Бог ни е дал Превъзходен Дух, не за да стоим пасивно и клатим неодобрително глави и а за да работим градивно и съзидателно във всички области на живота-политическа,икономическа,културна,образователна.
Цензура.
Цензурата е едно от основните функции на държавата. Политическото ръководство е това,което позволява или забранява определени идеи да се прокламират чрез слово ,литература,медии, изкуство. И това е добро. Примерно днес в Обединено Европа е забранено прокламирането на фашизма.
Мой познат изрази мнение,че това не трябва да е така, а всичко да е на принципа на „Свободния пазар“-всеки си купува каквото си поиска. Но ако този принцип бе верен то продажбата на наркотици би трябвало да е легална.
Не,държавата,управляващите политици преценяват,кое е добро и кое е зло за хората и прокарва такава политика.
Ето добри примери:
-Забрана на тютютнопушене на обществени места.
-Забрана за пушене на деца до 18 г.
-Забрана за пиене на алкохол до 18 г.
-Забрана на абортите в Полша.

Тези забрани са вид духовно състояние. Когато в политиката участват посветени християни,
тогава те ще наложат нови стандарти и когато Църквата се моли пред Бога,то тогава тези стандарти ще бъдат приети от обществото. И ще има морални стандарти относно изкуството ,културата и образованието.
Слава на Бога!

Социалистически принципи в Християнския бизнес

Хората се раждат различни-силни и слаби,много талантливи и малко талантливи,умни и глупави, бедни и богати. И това изглежда е от Бога.
В Светската система
В Светската система, управлявана от сатана богатите богатеят за себе си, силните угнетяват слабите, талантливите заробват неталантливите, умните мамят глупавите.

В Царството.
В Царството има стремеж към социално равенство:
"Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма.
Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие утеснени;
но да има равенство, така щото вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство,"2 Коринтяни 8-3

В Царството силните, богатите, разумните не богатеят за себе си, а помагат на слабите, бедните,немощните, глупавите. В Царството всички бедни и богати, можещи и неможещи се стараят според силата си и възможностите си.
В Царството-бизнесът, като основно задължение и право на всеки човек има принципи ,при които богатите споделят с бедните, предприемчивите намират работа на талантливите, талантливите работят качествено. Вследствие от което няма социално неравенство, а има относително социално равенство и мир. Богатите се стремят да богатеят за Бога и да трупат съкровища на Небето. Бедните работят като за Господ, като чрез старанието в труда си и в обучението си показват любовта си към хората и към Бог. Защото Христовият Дух в сърцата на богатите, талантливите, можещите, разумните изисква споделяне, помагане и жертване, а не богатеене,самодоволство, лукс ,лукс,лукс...

В Света.
В Светската система има експлоатация и равнодушие към неможенето и бедността на другите. Също и горделиво удоволствие:Колко умен и предприемчив съм Аз.
В Църковната система би трябвало да няма.
Царството, Църквата има невероятен потенциал от таланти и качества и възможности толкова важни за бизнеса: морал,създаващ доверие,национални и международни .
Вместо да бъде финансовия, политическия и морален гръбнак на обществото-поради любовта и властта, Църквата е на изкуствено дишане от така желаните десятъци.

А църквата МОЖЕ поради ВЛАСТТА, мъдростта, талантите и ТРЯБА поради ЛЮБОВТА да бъде икономическия,политическия ,медийния и културния гръбнак на обществото.

Вместо да организират бизнес, да създава работни места, да дава достойни заплати, да поддържа конкурентни цени, да финансира безплатни християнски училища,да продуцира издаването на книги и музикални албуми, създаване на филми, телевизионни предавания и телевизии и всякакви културни проекти, които да формират християнско мислене и съвест,Църковните ръководители оставят Църковните членове да търкат столовете в църквата цял живот...!!!

Християнският бизнес е възможен и е единствената алтернатива на мафиотската система на правене на бизнес, която превръща мафията единствения ръководител на всичко в държаната.
Днес мафията разполага ,може би с най-големите финансови средства от наркотици,проституция и пр. Нейният морал и ценности господства в културните проекти-шоу бизнес, кино, телевизия,преса...
Мястото на Църквата е заето от мафията-в много страни по света. Мафията си сътрудничи на национално и международно ниво в своите проекти, а църквите се ревнуват една с друга.
Църквата е призована да бъде глава, а не опашка. Без бизнес на царството, тя винаги ще е една опашка, живееща от помощи. Понякога получавани от Мафията!

Църквата е призована да върши добро. Създаване на работни места, на достоен бизнес е първа необходимост и огромна нужда на милиони хора. И това е основното добро, което Църквата може да прави.
Тя може,има огромен потенциал, но не иска.
Колко по-добре е да съчинявам по две проповеди в седмицата и да получавам заплатка. Един пастор казал на друг пастор:“Бог много ни обича нас пасторите. Имаме само два работни дни в седмицата!“

Бизнесът на църквата

„ А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.
Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,
и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.“
Деяния 4 гл.

Някой църкви в България правят бизнес. Също и по света. Има такива, които правят и такива, които не правят. Също сме чували и за милионери християни , които служат с парите на Бог.
Със сумите, които се събират в църквата могат да се предприемат много бизнес начинания, които да бъдат благословение за членовете на църквата. А това е основна дейност на църквата -да се грижи за хората-преди всичко за своите по вяра./1 Тимотей 5-8/.Вярващите трябва да работят-“който не работи не трябва да яде“, следователно, ако църквата осигури добра работа за вярващите , тя им прави голямо добро.
Освен това църквите имат един огромен потенциал. Съвременният бизнес се основава на информацията и доверието. Съществуващите връзки и доверие между църквите могат да са основата една много печеливша търговия. Както международна, така и национална . Това е една основа, която може да доведе до огромни благословения чрез международна търговия и развиване на бизнес.
Нормално би било да има международни и национални панаири за християнски бизнес.
При един такъв чист, помагащ,търсещ доброто на всички бизнес , влиянието на църквата в обществото би бил много голям.

В момента има много църкви, които не могат да свържат двата края и нямат нормален живот, защото нямат собствени сгради. И това ги потиска и то на фона на огромната перспектива , която имат. Всъщност гледаме отгоре, високомерно на парите, а се измъчваме от тяхната липса. Колко се говори, че сме Царе, че всичко е наше,че тук царуваме на земята-и го проповядваме и се молим на Бог за финансова свобода и просперитет. Но когато можем да направим нещо по въпроса-А, не, църквата не е място за бизнес!Парите трябва да паднат от небето, „ние не си даваме умът на земни неща!“

Какъв е бизнес потенциала на църквата“-Таланта на много хора в различни области плюс международни връзки, основани на вяра в Исус Христос. Ако водачите на църквите в България , влязат във връзка с бизнесмените/от всякакъв бизнес/ и направят национални и международни срещи, като идеята на всеки е-“с какво мога да ти помогна“, то тогава положението на вярващите, общението между вярващите, визията на църквата в обществото щеше да бъде съвсем друга. Също тук е много важно мястото и работенето на хора с бизнес талант. Всъщност църквата е пълна с хора с таланти. Но те не се използват.
Ние сме духовни. Добре, но какво ще оставим на следващото поколение. Църква, която никой я не знае, и в която хората се чувствата сектанти или църква печелеща благоволението на околните.
Вместо вечер християните да се събират пред телевизията, в нечестивата компания на присмиватели, отмъстители, горделивци и прелюбодейци, биха могли да прекарват времето си в християнска компания.
Защото църквата предпочита да даде 1000 лв. на месец за храната на деца или нуждаещи се, но не и да организира нещо добро за самите си членове. Те, членовете, да се молят на Бога!

„ И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите. И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.
;И ВСИЧКИ ВЯРВАЩИ БЯХА ВСЕКИ ДЕН ЗАЕДНО , И ИМАХА ВСИЧКО ОБЩО
и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго.
И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,
като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.“ Деяния 2 гл.

Както стана дума, мястото за хранене е основно място за общуване от както свят светува. Първата църква се събираше на общо хранене, на общи трапези. В наши дни това може да става в християнски кафенета и закусвални. Освен това тези места сутрин и вечер след определен час могат да се използват и за молитви и проповядване. Особено в големите градове. Ако желаеш да си в 5 часа на молитва, а църквата е далеч от дома ти.
Основното е да бъдем измъкнати от домовете си вечер, където всеки е хипнотизиран от телевизора или Интернет. Необходимо е Църквата да създаде тази алтернатива пред своите членове. Да създадат място за християнско общуване през свободното време и особено през вечерните часове.
По принцип-Свободното време е време за дявола, време ,в което“Давид се разхожда по покрива на двореца си.“Не става дума за времето за почивка, а за това време в което си търсиш плътско удоволствие.

Социалистически принципи на икономиката на Царството

Богатите християни в Църквата не помагат на бедните да станат богати, в смисъл да просперират в бизнеса си и да се разрастват ,чрез мениджмънт, съветване ,финансиране , а преди всичко им дават помощи и то не пряко. А като дават десятък и дяконите като чуят за някой в нужда отпускат средства или правят социална кухня. И то само в някои църкви. Защото повечето църкви са финансово подтиснати.
По принцип богатството в ръцете на Божите хора не е ,за да осигурят потомството си до десето коляно и да живеят в лукс-мерцедеси, беемвета, яхти,вила, джакузи, огромна плазма,скъпи джиесеми,екскурзии в екзотични дестинации и пр.,а за да създават достойни работни места, да са пастири за работниците си, да променят социалното им положение, да са благословение за работниците си и за обществото.
Те имат таланти дадени от Бога и ще отговарят за това какво са правели с тях-богатеели са и са живели в охолство или са богатеели за Бога, като са помагали на бедните и слабите, не да си останат бедни и слаби , а да станат богати и силни.
Бедните, са затънали в дългове към банките и по никакъв начин не могат да се справят с живота. Просто нямат потенциал. На едва свързващите двата края, се предоставят хляб и мляко, а на останалите давещи се им се проповядва,дава им се акъл и им се казва,че даването на десятък е най-сигурния начин да изплуват.
А е необходима реална помощ, просто да се организира бюро по труда, да се осигури добре заплатен труд или възможност за допълнителни доходи. Защото сме семейство. По голямата част от хората нямат бизнес потенциал и бизнес дарби. Те имат нужда от някой с такъв талант, който не да ги експлоатира, а да помогне за разцъфтяването на техните таланти, които са в най-различни области.

Гари Норт в книгата си“Пуританският икономически експеримент“ е категорично против социалистическите принципи и смята, че църквата не трябва да ги подкрепя. Като доказателства показва това,че когато първите заселници са имали общ склад по-голямата част от тях са умрели от глад първата зима и че обществото е било много зле години наред. Но когато са позволили частната инициатива обществото е започнало да се движи с бързи крачки напред. Но, когато четем ,става ясно, че в самата комуна, християните не са били на добро духовно ниво. Че това не са били посветени християни.
Искам да кажа, че Бизнесът на църквата трябва да се ръководи и в него основните звена да са изградени от посветени християни, които богатеят за Бога, а не за себе си, които работят и правят бизнес не за себе си, а за доброто на останалите.Които са се посветили на добруването на другите. Хора, които са приели Христовия повик да бъдат слуги,а не господари, хора, които чувстват блаженството от даването и раздаването , а не от взимането и трупането, християни, чиито бог не е коремът- посветени християни. Християни, които искат да прославят Бога с делата си, а не с думите си.

Когато четем първите глави на “ Деяния на апостолите“, несъмнено прави силно впечатление социалистическия принцип на техния бизнес-всичко им беше общо. В книгата на Гари Норт, обаче прочитаме, че заселниците освен , че са имали общ склад са били и безстопанствени. Тоест ние трябва да правим разлика между общото и градивното и общото и безхаберното.
Доколкото зная, никъде преди „Деяния на Апостолите“ в историята на човечеството не се е говорило за общност в обществото, където членовете да живеят като духовно семейство и да имат всичко общо.

Социализма и Икономиката на Царството

В управлението на комунистическите партии в СССР и източна Европа, през втората половина на 20 век на всички правеше впечатление използването на Библейски изрази и модели. И това не е случайно-Маркс е бил евреин- левит, Троцки също е бил евреин.
И комунистите често взимаха такива изрази и ги използваха в тяхната идеология.
Примерно,те казваха, че в светлия комунизъм ще текат мляко и мед-Исус Навиев 5гл. 6ст. Комунистите се представяха за едни съвременни Мойсеевци, които ще заведат народите в Обещаната Земя.
Комунистите говореха, че за да се изгради комунизма е необходимо да се изгради нов вид социалистическа личност с ново самосъзнание. Това, което Божието Слово казва, че християните са нови създания.
Изглежда Маркс е имал големи духовни прозрения, но както пише в Римляни 1 гл., след като е познал Бога, не Го е прославил, а е тръгнал да търси своята си слава и да отдава слава на творението.
Маркс е казал, че пролетариата е най-прогресивната част от обществото. Истината е че християните са най-прогресивната част от обществото и че те са призовани да бъдат двигателите на обществото, но не като летящи електрони, а като организирани личности в Тялото Христово- Църквата.
Мисля, че във времето когато се заражда Марксизма е имало силен духовен повик към християните да започнат да изграждат социалистическа икономика на Царството. Но те са били пасивни и се е появила псевдоистината в лицето на Маркс.
И така, мисля, че не е редно държавата да става социалистическа, и да се създава национализация, защото това е грабителство, насилие и кражба. Но вярвам, че това ,което бяха примерно ТКЗС в селското стопанство можеше и трябваше да бъде направено от посветени християни.
Вярвам ,че църквата , когато оглави политическата власт ,трябва да запази частната собственост. И също вярвам, че бизнесът на църквата трябва да бъде по същество социалистически и да дава огромен плод в една свободна икономическа среда. Това значи пълна доброволност и свобода на вярващите каква форма на труд да приемат, да ли да влязат в бизнеса на църквата или не. И вярвам, че в многообразната премъдрост на Бога, ще има християни, които ще бъдат водени и в други форми на бизнес, но те в никакъв случай няма да бъдат ,за собствено обогатяване, а за увеличаване влиянието на Християнската вяра и Църквата в обществото.
Частният бизнес е много трудно и стресиращо нещо. По-голямата част от новосъздадените фирми фалират. Затова ние имаме нужда да се обединим в кооперации. Когато се трудим в кооперация се освобождаваме от огромен натиск. В крайна сметка при кооперативния труд една група хора с бизнес таланти се грижи са просперитета на друга група хора с други, разнообразни таланти. Първата група се грижи, а не експлоатира, търсейки доброто на всички в кооперацията.
Комунистическите партии създадоха във всяко предприятие партиен секретар и партийна група. Вярвам ,че и това е откраднато от Божия план. Във всяка християнска кооперация , задължително трябва да има молитвена група,Църковна организация, която да бди не само за духовното ,но и за финансовото и здравословно и всякакво състояние на хората. Както стана дума - ние не можем да оцелеем , ако не се организираме в различни помощни звена, така ,че всеки да е в помощ на другите.







Модел на църквата
Вече 20 години в България Божието дело не расте. Не растем и самите ние. Проваляни сме все от едно и също. Започваме да губим надежда.
Казаха ми за пастир, който за тези двадесет години“сам изградил църква от 500 човека!“ Хубаво, но за това време всеки един от нас трябваше да доведе поне 500 човека в църквата. Но за какво да ги доведем, когато самите ние не пием от Божия мир и благодат. Какво можем да им покажем и предадем, за да го харесат. „Ако е само това-както казва Бени Хин-кой го иска?!“
Сегашният модел не дава плод. Ако даваше плод , чудесно. Но не дава.

Имаме нужда един от друг

Хората се събират в групи и се организират ,за да оцелеят. Никой човек не може да оцелее без помощта на други хора. Това е и причината в обществото и в държавата да има парламент, министри,полиция, съдилища, ХЕИ, болници.
Ако обществото не беше организирано , то всеки който искаше можеше да дойде и да те ограби и убие. Бихме фалирали и гладували , ако нямаше министерства, които да управляват икономиката, селското стопанство, промишлеността. Бихме умирали от различни зарази и натравяния, ако нямаше ХЕИ и здравно министерство. И така нататък и така нататък.
Човек сам не би могъл да оцелее.
Има и още нещо. Освен организираността на обществото Бог е дал на всеки един от нас таланти, така че да служим един на друг. При невярващите ,хората използват талантите си за лично забогатяване, за експлоатация над другите хора, за да се фукат и гордеят и прочие. Но в действителност всеки има нужда от таланта на другия. Дърводелеца има нужда от таланта на бизнесмена, за да го наеме на работа. Предприемача има нужда от таланта на дърводелеца-иначе щеше да се храни ,седи и спи на земята. Предприемача има нужда и от таланта на търговеца и така нататък и така нататък.

Човек сам не би могъл да оцелее и има нужда от помощта на другите хора.
Това се отнася в пълна сила и за Църквата.
Църквата е организация. Нещо повече,Църквата е организъм-тоест абсолютна организация.
В Църквата никои не може да оцелее съм и локалните църкви не могат да оцелеят сами , ако не се интегрират помежду си.
Моделът на църквата идва от това какви цели си е поставила църквата. Ако тя си е поставила за цел да бъде духовен, политически, икономически, културен и образователен водач и да царува в обществото на всички тези фронтове, то е необходимо да има съответната организация и звена, които да водят войната на тези фронтове.

Министерства в църквата
Приемаме ,че министър е „слугата, който ръководи” и в министерствата работят братя и сестри , които са слугите, които помагат чрез ръководство.
Според мен трябва да има следните основни министерства.

Първо-Духовно министерство за проповядване.
То включва:
-Проповядване в църквата.
-Учене в църквата.
-Евангелизиране.

Второ-Духовно министерство за молитва.
То включва ръководителите на всекидневните молитвени групи в църквата. Те са тези, които освобождават църквата и страната от духовните сили на тъмнината.

Трето-Духовно министерство на домашните църкви. То включва пастирите на домашни църкви.
-Пастирите на домашните църкви, „познават овцете по име“ и „познават състоянието на стадото и на всяка овца“.Те“дават живота си за овцете.“Това са хора посветили живота си да помагат,насочват, грижат за всяка една овца от стадото си. Домашните църкви не би трябвало да са по-големи от 20 човека и там те трябва да са организирани по възраст, професия, интереси и да са приятели.
Домашните църкви трябва да са групи за учене, молитва,общуване, взаимопомощ и място където се раждат духовни , бизнес и културни идеи и проекти.

Четвърто-Духовно министерство на духовните дарби.
То включва хората с духовни дарби и тяхното служене-изцеление, съветване и др.


Пето-министерство на бизнеса.
То включва министрите/дякони/ , които се грижат за бизнеса на църквата и на всеки един вярващ. Това са хората, които помагат за просперитета на всеки един вярващ и на църквата като цяло в материално отношение.
Те ръководят бизнеса на църквата,фирмите на църквата и помагат на вярващите да си намерят добра работа или да започнат бизнес, както и да им помагат в бизнеса.
Те създават добри работни места и са благословение не само за църквата ,но и за обществото.

Шесто-Обществено министерство.
То се занимава с участие в политиката на национално и местно ниво. Участва в Политическа партия на Църквата,в създаването и ръководенето на Християнски училища/чиято цел е изцяло да заменят общинските и частните училища и университети/, в християнски медии/чиято цел е да са конкурентна алтернатива на светските медии/, в обществени и културни програми. То внимава за това църквата да осветява и осолява обществото, а не само себе си.

Седмо-Министерство на интеграция с другите църкви.
То се занимава с духовни, бизнес, политически,културни и всякакви обществени дейности и тяхното разрастване в национален и международен аспект. Създава Европейска християнска партия,създава бизнес връзки и бизнес християнски панаири, търси пазари и пр. И пр.

Този вид организация на църквата ще доведе до духовна,икономическа, политическа и културна промяна и разцвет на обществото.
Църквата ще владее духовно,политически, икономически и културно и ще живеем в постоянно духовно Съживление.
Сегашното състояние на църквата е анемично и безплодно.
Ето един пример от съдби на християни при сегашната организация на църквата:

Равносметка в средата на 2010г.

„Това са мои познати повярвали в Господ Исус Христос преди около 20 години. Имам и други, но тези са,които познавам от близо. Това е един нерадостен, тъжен списък:

А.-Повярвал в Господ Исус Христос през 1990г.като студент.
Женен преди да повярва.
След 10 години жена му идва с него на църва в продължение на 3 години. После и двамата спират поради грозното делене на служители/клир/и миряни. Двете им деца посещават църквата като деца. Сега не искат.
И А. не иска, защото не може да изтрае част и половина проповед, изградена на базата“Отвори устата си и АЗ ще я изпълня“.
Мисли си-“Не стига ,че ни сервират безвкусна храна, но и в огромна порция-1час и половина. И то не година, вече три години!Не се трае!“
По едно време даваше десятък , сега спря. Не вярва в десятъка.
Има проблеми с порнографията.
Има проблеми с парите.
Потънал е в дългове към банките.
Лъже в данъчната си декларация. Иска да пише истината, веднъж опита и потъна още повече.
От време на време се съгласява с жена си, че бракът им е Голямата грешка.
Мисли си, че няма сили да победи, че насрещния вятър и всичко са се оказали не така, както са си мислили...Несбъднатите надежди са го направили безчувствен. Вече не вярва, че може с вяра нещо да промени.

Б. -Повярвал в Господ Исус Христос през 1990г.като студент. Най-ревностния от групата.
Оженва се в църквата, чрез пророчество от бъдещата му съпруга. Тя отпада от вярата. Имат две деца под 12 г. По мое мнение тя е за психиатър.
По-голямата част от брака е „рана след рана“.
Тази година се развежда.
Продължава да чете Библията всеки ден и да се моли и да ходи ревностно на църква. Продължава да вярва и да очаква добро от Бога.
Лъже в данъчната си декларация. Иска да пише истината, веднъж опита и затъна с 2000 лв. Всъщност вече и не попълва, защото вярва ,че държавата е зло.
Живее скромно, няма дългове.
Дава десятък.

В.-Повярвал в Господ Исус Христос през 2000г.Роден 1966г.
Неженен-не иска да се жени.
Работи нещо в семейния бизнес, но да са живи и здрави родителите му. Често раздава парите си и все на някого помага.
Смени две църкви. Сега е в трета. Първата и той не знае защо, втората поради деленето на клир/служители/и миряни.
Има проблеми с порнографията. Беше я победил за дълго време, но отново я допусна.

Г.- Повярвал в Господ Исус Христос през 1989г.,като студент.
За да избяга от похотта се жени за вярващо момиче. Тя се разболява. Години на ред му прави скандали с чупене на чинии всеки ден.
Нямат деца.
Тя от две годи се стабилизира и започна отново да идва с него на църква.
Печели добре, но обикновено веднъж месечно остава с 5 лева.
Дава десятък.
В Данъчната си декларация лъже. В началото е правел опити да е изряден, но е разбрал,че това е изгубена битка и хич не я води.
Практикува вяра.
Имаше проблеми с похотта, сега я надвива.

Д.-Повярвал в Господ Исус Христос през 1991г.като студент. Оженва се за вярващо момиче.
Имат пет деца.
Поради недостиг на пари години наред работи в чужбина.
И до сега са на квартира.
Ходят на църква .
Дават десятък.
За странични доходи не попълват данъчна декларация.

Е- Повярвала в Господ Исус Христос през 1992г.,като студентка.
На 40 години се жени за невярващ чужденец.
След 1 щастлива година брак и три нещастни се развежда по негово настояване.
Има едно дете.
Разговаря няколко пъти с тамошния пастир. Мислила си е :“В чужбина,каквото и да стане поне знам ,че мога да разчитам на църквата.-Сега добавя-Нищо подобно!“
Иначе за пастира на едно от подразделенията на „Слово на живот“ ,казва,че „е много добър човек“.Аз си мисля-“Каква полза от добротата му и колко истинска е тя, когато въобще не я е потърсил повече!“
Поради големите трудности , напрежение и стрес не ходи на църква, но планира да ходи ,заради детето.
Упражнява вяра и изповед и се надява на Бога.

Ж- Повярвала в Господ Исус Христос през 1990г.,като ученичка ,последна година в гимназията. Жени се на 35 за вярващо момче.
Имат две деца.
Тя работи, той е в майчински.
Парите не стигат.
Първата църква напуска, заради „клира“.Във втората срещна мъжа си ,бяха част от клира и след две години заедно напуснаха.

З- Повярвала в Господ Исус Христос през 1990г.като студентка.
Изкара Богословско училище, обикаляше в служение страната. Напуснала поради несъгласие.
Намерила си работа в чужбина.
Неженена.
Води се вярваща. По телефона в продължение на един час пуска все една и съща плоча на недоволство и се ядосва , когато я съветваш.

И-Повярвала в Господ Исус Христос през 1990г.като самотна майка. Много активна на времето.
Когато детето й се оженва изпада в дълбока депресия и самота и на бързо се оженва за мъж, изповядал вярата, пиещ и все още поддържащ любовна връзка. Въпреки предупрежденията от всички вярващи приятели. Разведе се след няколко месеца, по негово настояване. Той започна нова връзка, но тя не може без него ...Много често плаче.
Ходи на църква.
Половин ден е вярваща, половин ден плаче.

Й- Повярвала в Господ Исус Христос през 1990г.като самотна майка.
Изгонена от пастира,поради искане на помощ, стигащо до нахалство, по време на „Жан Виденовата криза“.
Отива да работи в чужбина поради кризата.
Жени се за невярващ мъж, които „приема“ Вярата. Развеждат се. Обикаля църквите в чужбина. Постоянно свидетелства. Живее в голяма самота. Понякога и в голям стрес.

Това са мои познати повярвали в Господ Исус Христос преди около 20 години. Това е един нерадостен, тъжен списък. Дали някой може да предложи друг, пълен с хора с успехи, станали „Глави, а не опашки“?
Къде сбъркахме и къде бъркаме? Дали повечето от нас могат да се оприличат с този списък или в другия-щастливия...“...
Моят отговор е ,че причината е организацията на Църквата.
Самата организация на книга, показва в какво вярва, към какво се стреми и как смята да го постигне.
Сегашният модел и организация на църквата довеждат до гореизброените съдби.

Примерна организация на църквата

Църквата е Божието Царство на земята. Вярвам,че тя трябва да има същото управление,каквото има едно Царство или една съвременна държава с християнски традиции.
Както в една държава има министри и министерствата са създадени поради приоритетите на държавата в определени области,така и църквата трябва да има презвитери,които да ръководят и управляват приоритетите ,които има църквата. Самата дума „министър“има християнски смисъл и се превежда“слуга“.

Църквата се ръководи от 7 презвитера.
1- Те са избрани от църквата с определен мандат чрез тайно гласуване.
2- Те отговарят за съответните дейности и са доброволци,не получават заплати.
3- Всеки един от тях има екип, който също е съставен от доброволци,с изключение на помощниците на презвитера ,който отговаря за бизнеса на църквата.

Всички те търсят и следват ръководството на Господ Свят Дух.

Ето и министерствата:
1 Проповядване
Презвитерът е доброволец.
Презвитерът организира проповядването в църквата.
Отговаря за проповедниците , учителите и хвалителите.
Той кани апостоли, евангелизатори, учители и християни с духовни дарби ,служители „на полето“ на които се плаща.
На проповедниците от местната църква не се плаща.
Презвитерът бди за чистото учение,за помазаното проповядване.
Сам проповядва и издига проповедници.
Определя какви ще бъдат общите събрания-Събрания на вярващите, евенгелизационни, учителски,изцерителни или хваление и поклонение.
Молитвените събрания се ръководят от друг презвитер.
Назначава ръководител на хвалението.
Назначава младежки ръководител, проповедник на младежките служби .
Веднъж седмично, примерно в събота има служба само хваление и поклонение.
Работи заедно с хората с духовни дарби.

2 Молитви или Духовно воюване
Презвитерът е доброволец.
Презвитерът отговаря за всекидневните молитви.
Участва в тях и ръководи молитвените групи.
Получава молитвените нужди и поставя молитвени цели .
В Църквата има организирани всекидневно ранни молитви-от 5- до 7,сутрешни молитви от 7 до 9 и вечерни молитви от 20 до 22 часа. Презвитерът участва активно в тях и поставя отговорници-доброволци,които да ги ръководят.
В петък -нощна молитва.
Самите те имат молитвено събрание където се учат на молитва.
Всички презвитери имат всяка седмица обща молитва, в която търсят Божията воля за църквата.
Молитвените групи осигуряват чисто небе над общината и над църквата и измолват Божието присъствие на събранията. Те се молят за и против, като преследват и постигат лични,църковни и обществени цели.

3 Домашни групи
Презвитерът е доброволец.
Презвитерът ръководи домашните църкви.
Стреми се да привлече повечето вярващи в домашни църкви.
Ръководи и обучава водачите на домашни църкви, които се обучават и от презвитерът отговарящ за проповядването в църквата.
Те също са доброволци.
Домашните групи трябва постоянно да нарастват и да се роят.
Нормално е някои от тях да дадат началото на нови църкви.
Ръководителите на домашни църкви знаят състоянието на всеки вярващ и на неговото семейство и взима активно и реално участие в подобряването на духовното и финансово състояние на вярващите от групата. Духовно-чрез съветване и молитва, финансово-като търси възможност за по-добра реализация и допълнителни доходи чрез бизнесът на църквата.
Той е истински пастир за групата.
Нормално е голямото нарастване на църквата да идва от първоначално посещаване на домашните църкви.
Домашните църкви са място за създаване на приятелства,за раждането на творчески идеи и проекти. Те могат да бъдат организирани и на професионална основа. Те са като семейства, където хората се чувстват приети и обичани.
Тук е мястото където се изпълнява заповедта на Господ да се обичаме.
В Домашните църкви се практикуват „Събранията на вярващите“.Там ръководителят повече контролира отколкото да взима участие. Вярващите пророкуват,тълкуват,споделят откровения,молят се, търсят волята на Бог за всеки един от тях.
Когато някой от групата има проблем и групата не е в състояние да помогне, презвитерът докладва случая на другите презвитери и се търси решение. Ако е финансово -чрез презвитерът по бизнес,ако е духовно-чрез презвитерът по молитви.
Групите се събират не само по домове, но и където има християнски училища,християнски кафенета или магазини,или си наемат помещение под наем.
Всеки вярващ сам си избира група.

4 Бизнес
Презвитерът е доброволец.
Той отговаря за бизнеса на църквата ,за икономиката.
Той назначава професионалисти от църквата,които да ръководят бизнеса.
Всеки един от тях отговаря за определени фирми или дейности. Получава заплата ,равна на средно аритметичната на печалбите за дейностите за които отговаря.
Част от даренията в църквата отиват за развитието на църковния бизнес. Църквата открива магазини и производства и различни дейности. Тя се стреми да стане основния работодател в общината,в която се намира.
Презвитерът съставя професионална карта на хората от църквата,така че да може да използва талантите и професионалните квалификации на вярващите и при възможност да им предостави по-добра работа.
Ръководи трудовата борса към църквата.
Помощниците на презвитерите стимулират вярващите да се включат в общия бизнес.
Те одобряват финансирането на определена дейност и следят за нейното разрастване. Търсят по-голяма производителност,търсят национални и международни пазари.
Вярващите,които се кооперират в тази дейност дават определен /плаващ ,договорен/процент на църквата. С парите се откриват нови дейности и се финансират социални и културни проекти.
Презвитерът събира и дарението в църквата.
Добре е вярващите да са запознати и с двете доктрини относно даването-за десятъка и за водителство от Бога относно даването и всеки сам да реши за себе си.
Добре е да има кутии за дарения и пликове,на които дарителят да може да отбележи за какво дава парите.
Презвитерът държи в постоянна информираност църквата какво става с парите. Издава всеки месец бюлетин с доходите и разходите на църквата.
Презвитерът е в постоянна връзка с презвитерите от другите църкви за съвместно участие в бизнес и културни проекти.
Презвитерът организира взаимоспомагателна каса ,която да се разрасне в банка.
В съвременния свят банките са кръвоносната система на икономиката на дадена страна. Това е причина църквата да се стреми да има контрол над парите в обществото. Това не значи,че църквата ще дава пари с лихва и ще се превърне в лихвар, а че ще стимулира икономиката и ще кредитира бизнеса.

5 Политика
Презвитерът е доброволец.
Той е член на националната християнска партия.
Търси хора от църквата с политически талант и съставя тим .
Участва в съставянето на икономическа и морална програма на партията.
Разработва различни политически инициативи, поставя на дневен ред въпроси в обществото и е активен по злободневните въпроси на деня в медиите,като дава Християнска оценка на събитията и проблемите.
Участва в създаването на Християнски профсъюз.
Инициира различни граждански инициативи-Примерно общинска полиция да следи ученици да не пушат по улиците. По билбордовете да няма нецензурни реклами, кабеларката да спазва законът за забрана на порнографията...
Участва заедно със своя екип в политически дебати и избори,като политическата пропаганда е идеална възможност за евангелизиране и откриване на Божието Слово по медиите.
Целта е християнската партия да има мнозинство в парламента и в местната управа.

6 Култура
Презвитерът е доброволец.
Инициира,различни културни проекти,съвместно с презвитерът на бизнеса.
За да има качествен културен продукт са необходими много средства. Но в повечето случаи тези средства се възвръщат многократно и са печеливш бизнес.
Стимулира и организира писането и издаването на теологична и художествена литература,създаване на анимационни, документални ,научнопопулярни и игрални филми.
Организира музикални християнски групи, които да имат професионално развитие и висок професионализъм с национално присъствие и известност.
Организира всяка година за Великден и Рождество,заедно с други църкви ,грандиозни концерти за прослава на Бог в общината си и ги представят по медиите.
Чрез музикалните групи създава достойна алтернатива на чалга културата.

7 Образование
Презвитерът е доброволец.
Презвитерът отговаря за християнската детска градина и училище, като стремежът е училището да прерасне в гимназия, а гимназията в колеж и в университет.
Презвитерът назначава директор и учители.
В училището се възпитава Християнски морал и се изучава Библията, История на църквата,има молитви и посещения от евангелизатори.
В училището се приемат всякакви деца.
То се финансира от бизнесът на църквата.
Училището може да е съвместен проект на няколко църкви.
Някои от проповедниците могат да бъдат назначени в училището като директор и учители ,които да се грижат за моралното и духовно израстване на децата. Така те преподавайки в училището История на църквата или Библията ще могат да се обучават и израстват.
Училищните стаи след училище са свободни за домашни групи. А сутрин са свободни за ранни молитви.
Учителите са истински пастири на децата и на техните семейства. При проблеми с децата или в семействата се дава реална помощ.
В училището се организира курс за изучаване на Библията,така че родителите на децата да бъдат привлечени към църквата, ако не са.
Църквата трябва да открива все повече училища и да привлича все повече деца. Самите резултати, както и молитвите ще привличат все повече семейства да поверяват децата си в християнски училища. А това ще доведе до пълна промяна на нацията.

ЗА ЦЪРКВА БЕЗ ЗАПЛАТИ

В началото бях леко шокиран от посоката в която тръгнаха мислите ми, а именно-“Църква в която да няма заплати на служителите, а всички да са доброволци.“

Но мисля-Колко добро би било за Католическата Църква, ако презвитерите, служелите и свещениците и никой в църквата не получаваше заплата!

А всички бяха Доброволци!
И колко чудесно щеше да бъде католическите свещеници, епископи , кардинали и папа да не получават заплати.
П апата, сутрин става , облича се, отива на работа-примерно работи на бензиностанция и след работа и в събота и в неделя, служи в Църквата.
О, тогава Католическата Църква би била много по-чиста , духовният й авторитет много по-голям и много страници с тъмнина в историята й не биха били написани. Ако в ръцете на висшето духовенството не бе събрана такава огромна финансова власт, с която то да разполага като с лична собственост, може би нямаше да има толкова много тъмнина през вековете.

Колко прекрасно щеше да бъде, ако православният свещеник , отиваше на работа, като всички нас, а във времето за служба отива в църквата и отслужва Тържествено събрание.
И не само свещеника, колко прекрасно би било епископът, сутрин да стане, да се облече за работа и да отиде. Примерно да е заварчик, учител, директор на завод. И когато свърши работният му ден отива да служи в църквата.

Мисля че църквата не би достигнала такава тъмнина през вековете, ако нямаше заплати, а всеки служител да можеше да каже, като Апостол Павел:
“ Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мен.“ Деяния 20

И колко чудесно би било това и за пастирите и служителите в протестантските църкви.
Какво би спечелила църквата от това?

Сега , в Протестантските църкви,/съм усетил/едно „свято мълчание“ относно разпределението на парите.
Оставам с впечатление, че пастирът има пълна власт над тях и решава за какво да се похарчат, въпреки че има ревизионна комисия и прочие. Има отчетност но се пази една „тишина“, около нейната справедливост.
Има едно подозрение у пастира, че другите няма да го разберат, както и подозрение в църквата -какво всъщност става.
Ако аз трябваше да си определя заплатата като пастир, тя при всички положения ще доведе до съблазняване на някой брат или сестра. Също и заплатите на другите служители.
За едни ще е малко, за други ще е много.
И така, ако всички бяха доброволци тази съблазън ще изчезне. И поговорката“Който каквото и да ти говори, знай, че става дума за пари“ нямаше да се казва за църквата.
Мисля, че за всички служители, това е голям препъни камък. Камък на шията, които ги отделя от истинското служение.

Освен това пастирите щяха да бъдат много по-приятни и чудесни хора. Щяха да са много по-достъпни и щяха да имат по-голяма ревност за Божието събрание.
Ще има приятелски отношения между пастира и хората, докато сега в повечето случай са на ниво-шеф-слушател. И така служителите попадат в голям проблем,защото се поставят в много трудна система , която им пречи да бъдат“слуги“.

„ А като изми краката им и си взе мантията, седна пак и им каза: Знаете ли какво направих?
Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.
И така, ако Аз, Господ и Учител, ви измих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката.
Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас.
Истина, истина ви казвам, слугата не е над господаря си, нито пратеникът е над онзи, който го е изпратил.
Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.“ Йоан 13-12

И нямаше да има нужда пастира да огрее навсякъде.
Напротив , виждайки че времето и силите му не му стигат, той би бил ревностен да предаде дарбата и помазанието, което има на повече хора. Тогава много повече вярващи биха се впрегнали в изграждането на църквата, и църквата би имала много повече с ентусиазъм за вършене на Божието дело. И нямаше да има едни пастир, а много презвитери. Както в Ерусалимската църква нямаше пастир, а презвитери.
В понеделник един ще води сутришната молитва, друг ще води вечерното поучение и молитва, във вторник трети ще води сутришната молитва, четвърти...в сряда,...в петък...
Вместо това, пастирът държи конците на всичко.
Аз съм срещал простосърдечни пастири. Но повечето , които сам виждал влизат в образа на „Помазаникът“.
Когато пастирът е на заплата, той става отделен от църквата, той вече не е като един от нас. Той е Шефът. До него се стига чрез секретарка.

Трето -щеше да изчезне съблазънта , за това-какво става с парите?
Сега, разбира се само слабите вярващи, се съблазняват в това.
За другите -просто това не е наша работа. Но наистина ли не е наша работа?Безразбични ли сме към църквата си?
И това си остава съблазън за вярващи и невярващи .
За невярващите, църквата е място на манипулация, където „ви взимат парите“. Скоро един невярващ , които бе наясно с църковните деноминации, ме попита:“Не знам, защо вашите пастири карат най-новите коли!“
Но така или иначе църквата не е дала повод да се мисли за нея ,че е искрена.
Обаче никой директор на училище в България няма служебен автомобил. А веднъж един пастир се похвали,:“че дори понякога се качва на автобус.“Това е толкова странно.90% от хората да отиват на работа с автобус, а пастира със служебен автомобил, а понякога дори и с личен шофьор. И ето как стават кастите в църквата. Изведнъж братът, пастирът е поставен в друга каста и се отделя от нас.

Ако няма заплати, хората повече щяха да уважават църквата.
Сега в нея виждат просто отражение на света в религиозна форма. Защо?Защото са замесени пари и власт.
Относно най-новите автомобили, като млад вярващ се чудех как може патриарха да се вози в луксозен мерцедес с шофьор. Така не си представях нито апостол Павел нито апостол Петър, а тази мода дойде и в протестантските църкви.
Обикновено какво става с парите се обсъжда на годишните събрания, но там не се разбира точно какво става.
Има нещо скрито и спотаено. Защо, защото никой не знае.
И така важно е църквата да премахне тази съблазън от вярващи и невярващи, както казва апостол Павел:
„ И поради твоето знание слабият погива - братът, за когото е умрял Христос.
А като съгрешавате така против братята и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христос. Затова, ако това, което ям, съблазнява брат ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брат си.“

И това е важно, да се стремим в целия си живот да не съблазняваме.
А несъмнено това е едно от големите съблазни за хората.

Четвърто би се премахнали няколко дразнещи практики. Например църковният туризъм, обикновено под формата на международни конференции. Какъв плод дават тези, конференции за църквата?След като презвитерите посетят една такава конференция или посетят друга църква извън България, какво донасят в църквата си?Божият огън и църквата започва да расте?
Струва ми се ,че това е някаква ахилесова пета на българина.
Много обича да пътува извън граница, особено на обществена сметка.


До тук бяха моите разсъждения. Нека видя какво казва Словото за парите на църквата и за организираността на църквата.

В първата църква хората живееха в голяма близост , почти като в комуна.
Господ Исус Христос изпрати учениците без пари. И те бяха хранени в къщите, в които бяха приемани. Но това не бе пастирско служение, а апостолско. В този смисъл е задължително църквата да поддържа и да храни апостоли те си. Защото това са хора на път.
Първият ропот в Църквата е свързан с парите. Какво става с парите, как се разпределят?
И мисля, че тогава апостолите постъпиха много мъдро. Те казаха, че не искат да имат нищо общо с разпределянето на парите, те искаха да проповядват Словото ,а не разпределители на благата. И по този начин тази съблазън бе отсечена. И по нататък четем, че вярващите със своята взаимопомощ и любов, печелиха сърцата на хората.

Апостол Павел, ясно казва, че проповедниците, тези, които ни хранят духовно имат право от Бога да се хранят от църквата и църквата е длъжна да ги храни, но той се е отказал от тази си част.
„ Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?
Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?
Защото в Мойсеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.
Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?
Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, а търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.
Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника?
ТАКА И ГОСПОД Е НАРЕДИЛ ПРОПОВЕДНИЦИТЕ НА БЛАГОВЕСТИЕТО ДА ЖИВЕЯТ ОТ БЛАГОВЕСТИЕТО.
Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мен така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.
Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже от необходимост ми се налага; защото горко ми, ако не благовествам.
Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.“ 1 Коринтяни 9

Тук под проповедници, може да се разбира само евангелизатори,защото те са служители на път.
Също така, Апостолът казва, не само че се е отказал от това си право, но и го препоръчва на всички вярващи.

„ Понеже самите вие знаете как трябва да ни подражавате, защото ние не се държахме непристойно между вас,
нито даром ядохме хляб у някого, а с труд и усилие работихме нощем и денем, за да не дотегнем на никого от вас;
не че нямаме правото,А ЗА ДА ВИ ПРЕДСТАВИМ СЕБЕ СИ ЗА ПРИМЕР, ЗА ДА НИ ПОДРАЖАВАТЕ.
Защото и когато бяхме при вас, заръчахме ви това: Ако някой не иска да работи, той да не яде.
Понеже слушаме как някои постъпвали непристойно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи.
На такива заръчваме и ги увещаваме в името на Господ Исус Христос да работят тихо и да ядат своя си хляб.
А на вас, братя, да не ви дотяга да вършите добро.“
2 Солунци 3

В подкрепа на моите думи мисля че е и написаното в Деяния на апостолите 20 глава-обръщението на Апостол Павел към презвитерите:

„ А от Милит прати в Ефес да повикат ЦЪРКОВНИТЕ ПРЕЗВИТЕРИ.
И като дойдоха при него, каза им:
Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,
в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
как не пропуснах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,
като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

И сега, ето, аз, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби.
Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
защото не пропуснах да ви изявя цялата Божия воля.

Внимавайте за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си.
Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени.
Не съм пожелал на никого среброто или златото, или облеклото.
Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мен.
НЕ СЪМ ПОЖЕЛАЛ НА НИКОГО СРЕБРОТО ИЛИ ЗЛАТОТО, ИЛИ ОБЛЕКЛОТО.ВИЕ САМИ ЗНАЕТЕ ,ЧЕ ТЕЗИ МОИ РЪЦЕ ПОСЛУЖИХА ЗА МОИТЕ НУЖДИ И ЗА НУЖДИТЕ НА ОНЕЗИ, КОИТО БЯХА С МЕН.ВЪВ ВСИЧКО ВИ ПОКАЗАХ, ЧЕ КАТО СЕ ТРУДИТЕ ТАКА, ТРЯБВА ДА ПОМАГАТЕ НА СЛАБИТЕ И ДА ПОМНИТЕ ДУМИТЕ НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС, КАК ТОЙ Е КАЗАЛ:ПО-БЛАЖЕНО Е ДА ДАВА ЧОВЕК, ОТКОЛКОТО ДА ВЗЕМА.

Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха,
наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.“

Подобни думи има и в 1 Коринтяни. И това, че той-Апостолът сам се труди за хляба си , според него, е свидетелство за неговата искреност и чисти мотиви.

“ Ние до този час гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,
трудим се, като работим със своите ръце; като ни хулят - благославяме; като ни гонят – постоянстваме; 1 Коринтяни 4

Въпреки всичко си мисля,че когато се говори за Проповедниците-се има предвид пътуващите служители, а не пастирите. Затова мисля че е необходимо църквите да издържат служителите,които канят-апостоли,евангелизатори,учители,пророци,с духовни дарби .
Ако има служители, които здраво изграждат и имат големи духовни дарби, така че да служат на всички нас, то тогава настина би било престъпление, тези хора да ходят да работят вместо да обикалят църквите. И то не само в неделя и сряда, а всеки ден.
Ние виждаме огромни църкви, в които служителите са на заплата. Но погледнато реално, тези служители са и християнски писатели, чиито книги се издават в милионен тираж. Така, че дали са на заплата не е от значение за тях. Те са се трудили много за Бога, отдава ли са времето и силите си и са получили от Него знание и мъдрост, което споделят с нас.
От друга страна си мисля, че пастир е служител, който знае хората си по име. Йоан 10 гл.:“и вика своите овце по име и ги извежда“.Така, че когато едно служение се разпростре и стане хилядно, то тогава пастирът по-скоро става апостол на хората, а те си имат/ако си имат/десетници, петдесетници и стотници. Затова и Йонги Чо пише, че Бог му отваря очите, да види в Новия завет съществуването на домашни църкви. Лидерите на домашните църкви, всъщност са пастирите на хората. Защото, ако не си виждал очите на пастиря си по-близо от 100 метра, както например в 10 000 събрание ,предполагам има много такива хора, как може служителят да ти е пастир. И както се случва пастир среща непознат човек на улицата и човекът го поздравява-“Добър ден пастире!“

Исторически не зная, кога пастирите са минали на заплата и са започнали да приемат даренията по начина по който ги приемаха левите-като лична собственост, дадена им от Бога. По време на апостолите , виждаме, че самите апостоли не се самопровъзгласяват за еднолични пастири, на която и да е църква. Така също те се отдалечават от парите, като поставят дяконите. Но дяконите също едва ли са били на заплата.
Когато отиват на мисии, апостолите по-скоро се водят от думите на Господ Исус Христос , когато изпраща седемдесетте-Матей 10

“ И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи.
Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.
Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си,
нито торба за път, нито две ризи, нито обуща, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.
И в кой да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте докле си отидете.“

Или, ако по-видните от тях са се занимавали с духовна работа, най-много да са се хранили на общите трапези,но не и да поучават заплата.
Желанието на Диотреф да първенствува не е похвалено от Апостол Йоан.
И си мисля, че превръщането на първата църква във „финансова империя „с огромна финансова власт, разпореждана от елитна хора е започнало в момента, в които пастирите са минали на заплата и са взимали заплатата си от даренията, тогава когато те се разпореждат авторитарно и авторитетно с тях, приемайки, че имат правата на левитите.
И това е една огромна съблазън,водеща към много зло.
При всички положения, църквата би останала с много по-голям духовен авторитет, ако даренията служеха само за самоиздръжка /сгради, ток/ и помощи, както и за изпращане на мисионери и посрещане на гости -служители.

По този начин да си пастир, няма да е служебно задължение, а изгарящо желание на сърцето. И в църквата няма да има един ,двама служители,които да огреят на всякъде,а много служители.

И не на последно място, за да изчезне съблазънта -Какво става с парите-и тази съблазън да е пречка за Спасение и да хвърля сянка върху облика на Църквата в обществото е важно Бюджетът на църквата и неговото изпълнение да е в Интернет. Но не като бюджета на общината или държавата,където никой не разбира кой бърка и какво взима, а едно чисто и искрено представяне, което да стимулира хората да дават в Църквата.

Когато повярвах в голяма Петдесятна църква през 1991г. моите роднини -чичовци и стринки и братовчеди и братовчедки, са си говорили ,че съм попаднал в някой секта.
Това бе още преди да се започне „Кампанията за сектите“.И когато говорех с роднините си се чудех,защо са против моето ходене на църква-там ни учат на хубави и правилни неща?
И от разговорите, стана ясно ,че те смятат че ходя в секта, в която ме използват като ми взимат парите. И ми даваха за пример някой си пастир,който взел парите на църквата и избягал в Америка? Което я бе вярно , я бе някакъв слух.
И въпреки всичко те настояваха да разберат ,какво става с парите, които църквата събира. И аз им отговарях че парите са за ток, за подпомагане на бедните и пр. И тъй като бях току що новороден и вярвах,че в църквата „всичко ,което лети се яде“бях напълно уверен ,че в Църквата е немислимо някой да злоупотребява с парите. Обаче след 15 години разбрах,че тогава, по онова време през 1991 г. В тази църква е имало около 25 хрантутина ,на заплата!

И до ден днешен никой не знае какво става с парите на църквата.
И съм уверен,че ако една църква ,желае да не я приемат за секта , а и да няма модела на секта, а модел на църква, вярвам, че финансите на църквата-приходи и разходи трябва да са в Интернет. Защото съществената черта на сектата е ,че никой не знае какво става с парите, както в сегашните евангелски църкви.
Когато ние сме светлина, живеем в светлината и делата ни са от деня-защо да ги крием?!От какво се страхуваме?
Със сегашната финансова непрозрачност всеки пастир се превръща в един малък феодален папа и църквата в негово малко ранчо.
И това е толкова тъжно.



Пример за правилник на Християнска Кооперация

Правилник

1Християнски дълг

Християнска кооперация “Растеж“ е основана с цел да показва Християнските добродетели на практика в живота, с цел да помага за развитието на обществото.
Основна цел е да „осолява живота“, чрез един честен и „мислещ доброто“ на всички свои членове и на обществото бизнес.
Осоляването и осветяването на света да довежда до неговото материално и духовно преобразяване и социално и културно изцеляване и осветляване.
Бизнесът-трудът е основно задължение на християните и основен начин,чрез който се показва основната заповед на Господ Исус Христос-“Да обичаме ближния като себе си.“По този начин ние материализираме нашата вяра в живота и тя не е само „красиви думи.“Когато евангелизираме- може и да кажем по някоя дума-но основно са делата ни.”
Така ние от ХК“Растеж“, вярваме, че „вярата без дела е мъртва“ и че чрез бизнеса, създаваме изключително важни и чудесни „дела“. Дела, които да доведат до финансово и духовно благословение на нашите членове и на обществата, в които развиваме дейност.
За нас е важно не просто да доведем до материалното благословение на всички хора, а за нас е важно парите на обществото да бъдат управлявани от християни и така управлявани, бизнесът да не е експлоатация-духовна,душевна и материална за хората, а Божие благословение.

Общи положения

1. В ХК“Растеж“ кооператори могат да бъдат само Посветени Християни. Хора, които се страхуват от Бога и приемат Исус Христос за свой Господ. Целта на нашия бизнес не е да си купим най-модерния джиесем ,нов модел кола или нова вила, нито да „осигурим“правнуците си до седмо коляно,а чрез печалбата да финансираме духовни проекти: християнски училище, християнски медии и християнска политическа партия,християнски културни проекти,като национални концерти за Рождество и Великден и пр..
2. За кооператорите няма значение към кое крило на християнството принадлежат или към коя деноминация.
3.Приемането в кооперацията става чрез молба и интервю.
4. В Кооперацията могат да участват хора със свои пари или със своя материална собственост или със собственост на Кооперацията.
5. Всеки член има свободата да развива бизнеса си в рамките на кооперацията или извън нея и да наема на работа работници и служители без значение на тяхната вяра.
6.Ръководството на Кооперацията приема, отхвърля или прекратява членството.


Кооперацията предоставя

1.Кооперацията предоставя финансиране на проекти.
2.Кооперацията предоставя „безплатно“ счетоводство и „безплатни“правни услуги. Безплатни е в кавички, защото те се поемат от общата печалба на Фондацията.
3.Служители на Кооперацията търсят и предоставят всякаква бизнес информация и осигуряват бизнес връзки с цел развитие бизнеса на членовете.
4.Фондацията предоставя Взаимоспомагателна каса на своите членове.
5.Кооперацията се грижи и помага истински за своите членове ,работници и за техните семейства.

Кооперацията изисква

1.Когато се премахнат разходите членовете предоставят от 5 до 20% от своята печалба ,над определен минимум,на Кооперацията. Примерно от 5 до 20% за сумите над 1000 лева печалба.
2.Процента се определя и се изплаща веси месец или както е решено. Процентът се предлага от кооператорът и се преценя и одобрява от ръководството на базата на финансовите резултати и в зависимост от всички и всякакви особености в живота на кооператора.
3.Най- малко 10% от печалбата на кооперацията отиват за изграждане и финансиране на културни, политически , образователни и медийни проекти. Останалите са за заплати , за финансиране на проекти в Кооперацията ,както и за финансиране на важни или спешни предизвикателства.
4.Кооперацията определя минимална работна заплата за пенсионери и за не пенсионери.
5.Работещите във кооперацията не пушат и не пият на работното си място и не говорят цинизми. Поведението им е необходимо да издигат имиджа на Фондацията като на Християнска фондация.
6. Жените се обличат задължително делово на идване, на и на тръгване от работното си място.


Финансиране във Кооперацията

1.Когато Кооперацията/Основателите /и така на долу/ финансира проекти на хората, това може да стане чрез фирми на Кооперацията или чрез фирма на кооператора.
Ако е чрез фирма на кооперацията, кооператорът има всички привилегии и задължения като на собственик на фирма.
2.Когато Кооперацията финансира даден проект тя вярва в бъдещето му и следи и подпомага за неговото развитие и благоуспяване.
3.Ако кооператор реши да спре бизнеса си или да го прехвърли извън кооперацията,по каквато и да е причина Кооперацията го изкупва и го дава на друг кооператор.
4.Кооперацията предоставя освен пари и помещения,оборудване, машини и прочие.
5.Кооперацията може да стане съдружник с друг кооператор в определена фирма.
6.Дългът към кооперацията е безлихвен и се изплаща според развитието на фирмата,когато е лична фирма.
7.Материалните субекти, които са предоставени-машини, оборудване и пр. могат да останат на Кооперацията, а могат и да бъдат купени след време от кооператора.
8.Основната цел е не да има няколко богати кооператори,които да финансират Царството, а все повече и повече посветени богати кооператори.

Кооператорът


1.Кооператорът декларира за другите си дейности, за да няма сблъсък на интереси и загуби за Кооперацията.
2.Кооператорът има право да наема на работа колкото иска работници и служители и да има колкото си иска дейности и фирми.
3.Работниците и служителите се ползват от привилегиите на кооператорите.
4.Кооператорът се интересува системно и целенасочено от физическото, финансовото и духовно състояние на своите работници и техните семейства.
Грижи се за тях като истински пастир. За по-сложни проблеми докладва на ръководството.

Ръководството

1.Ръководството не може по какъвто и да е начин да променя каквото и да е в Правилникът на Кооперацията.
2.Ръководството не получава заплата , като такова, освен, ако не изпълнява и други дейности-счетоводство, юрист-консулт , бизнес консулт и пр.
3.Служителите, наети от Кооперацията получават най-много средно-аритметичния доход в Кооперацията.
4.Ръководството редовно ,прозрачно и детайлно се отчита пред кооператорите си.
5.Ръководството се грижи като истински Пастири за кооператорите, за тяхното благоуспяване във всички области.

Длъжности в Кооперацията

1. Ръководство. Председателят на кооперацията се избира от нейните създадели-тези ,които влагат парите си в нея. Те самите са заместник председатели- доживотни. Ако създателят е един, то той е неин доживотен председател.
2. Чрез финансирането, което предоставят всъщност създаделите на кооперацията ,предоставят част от своите пари безлихвено на други християни. Но в същото време чрез Кооперацията развиват и своя бизнес.
2.Счетоводител.
3.Юрист-консулт.
4.Секретар. Секретарят или секретарите са особено важни. Те са ръцете на Ръководството. Те са координатори на повечето бизнес начинания. Те търсят нови възможности за инвестиции,партньори, пазари,ноу-хао, предоставят необходимата информация и наемат временно хора, ако е необходимо за определена дейност.

Християнски училища

1.Освен финансовото и духовно проспериране, грижа и защита на кооператорите, техният труд е насочен към духовното раждане на нацията, чрез Християнски училища. Добре е Кооперацията никога да не спира да открива нови детски градини и училища.
2.Ръководителите на Кооперацията назначават Директори на училища и Директорите са отговорни пред тях за развитието на училището.
3.В Християнските училища децата трябва да бъдат възпитани в християнските ценности, в страх от Бога и в Любов към Бог и към хората.
4.В Християнските училища към децата се полага всякаква грижа за тяхното физическо и психическо развитие.
5.В Християнските детски градини и училища са безплатни. Целта е да се обхване цялата нация.
6.Кооперацията се грижи за духовното и финансово състояние и на семействата на децата,чрез учителите-класни ръководители, като в нужда им намират работа в кооперацията или другаде и помагат със съвети и истинска грижа.
7.В Християнските училища, при все ,че по идея са Протестантски, не се пропагандира определена деноминация, а се изгражда Християнски светоглед и Християнки характер.
8.Във всеки определен клас се изучават допълнително определени християнски предмети.
9.Християнските училища трябва да бъдат духовни и културни средища. През цялата седмица сутрин и вечер трябва да бъдат организирани молитвени стаи. Следобед класните стаи могат да се ползват и като домашни групи, на църквите които биха желали. Трябва да има курсове за изучаване на Библията, които да привличат хората към вярата. В Неделя се предоставят помещения за Църковни служби, на църквите, които желаят.
Създава се хор и индивидуални певци и музиканти от учениците, които да донесат нови талантливи и силни музикални послания към нацията.
7.Добре е заплатите в Християнските училища да са средните за Кооперацията и в никакъв случай по-малки от държавните.

Разни.
За издържането на едно училище, в което има 2 класа от всяка степен-от първи до осми клас, грубо са необходими около половин милион лева. Ако в кооперацията има 1000 члена,годишно всеки ,ако даде 500 лева ще е факт едно Християнско училище. По-малко от 50 лева на месец!

Рик Джойнър проповядва, че образованието е необходимо да се върне в Църквата, така както е било. Неговата теза е ,че Знанието е светлина, Истина и Църквата като призована да проповядва и учи за Истината има дълг да възпитава децата. Той казва, че когато Църквата започне да се грижи за това и го направи напълно безплатно, то тогава хората сами ще изпращат децата си в Християнски училища .
Може да се помисли за минимална такса, колкото примерно в детската градина, при положение ,че децата ще бъдат хранени три пъти на ден, със здравословно меню, ще пият филтрирана вода и няма да дават ежедневно пари за закуски,което в повечето случаи е по-голяма сума. И ще бъдат ангажирани в училище до 17 часа.

Няма друг начин, по-които да се преобрази нацията. Сегашното въздействие върху децата от улицата и от медиите е ужасно. Никой целенасочено не се грижи за тяхното физическо, психическо и морално здраве. Сегашните невъзпитани в Християнските ценности деца стават объркани и с нисък морал граждани. Няма друг начин и няма по-голямо дало на любов от това да се грижим за децата и да ги водим при Господ Исус Христос.
Християнските училища ще бъдат един естествен път на децата във вярата.