защо станах неудачник

     Защо станах неудачник

  Имам един приятел, християнин, които от доста време на всичките ни приятели християни ни надува главите, като ни казва , че сме неудачници. И аз и те, много му се ядосваме, като му отговаряме , че не сме, но той настоява на своето си, казвайки ни :
 - Може да си мислете каквото искате за себе си, но човек, които години наред взима пари назаем , за да си плати сметките, или друт , които вече 20 години живее под наем с жена си и децата си, или пък ти, които пращаш децата си на училище с филии намазани с майонеза, защото нямаш пари да им дадеш за закуска, или пък ти които с цялото си семейство през зимата  зинзирикате от студ  и ходите в стаите си облечени като ескимоси, или ти , който  си разведен и се чувстваш непълноценен и жалък, или пък ти, който жена ти те е изгонила от спалнята... кого още да изброявам...и теб, който се разведе и жена ти ти прави панаири когато те види на публични места, или пък ти...- Вие не само, че сте неудачници, вие сте класика в жанра. Но има едни християни- продължава приятелят ми , които не са неудачници, това са пастирите и групичките около тях. Пастирите знаят как да хранят себе си и приближените си. Като погледнеш измършавялото и унило стадо те веднага изпъкват, там в центъра на стадото на малка височинка, държат знамето на вярата  и вълната им блести, блести от мазнинка ...

 А аз самият, въпреки, че също бях болезнено посочен с пръст не искам да се определя като неудачник, но и не мога да кажа на черното бяло.
 Това предисловие бе, за да обясня следващата случка. Имам една приятелка, християнка и писателка. С нея се срещаме веднъж месечно и ето един следобед аз намерих малко свободно време и тя също и след кафето тръгнах да я изпращам към автобусната спирка . Времето се разваляше, изглежда скоро щеше да завали. И така вървейки говорейки за това онова, тя каза
-Аз имам един познат, които казва че е неудачник.
Аз отговорих:
-О, знам го, П. Нали?
-Не, не го познаваш.
-Той вярващ ли е?- попитах аз.
-Да. Каза ми нещо много интересно...
 И тя ми преразказа думите му, аз бях впечатлен  и сега ги повтарям, доколкото ги запомних:
  И така, познатият на моята позната започнал  съжденията си така:
  Известно време си мисля, защо станах неудачник и си направих списък.
 На Първо място, първата причина е, че не се ожених по -любов. Като млад бях толкова себецентриран, че си мислех, че съпругата ми ще бъде жената до мен, а не жената с мен. В смисъл, аз си имах планове и цели  в живота и това да се оженя за жена, която наистина обичам не бе в полезрението ми. Така, че се ожених по симпатия. Което определяше, че аз по никакъв начин не взимах насериозно нейните желания и мнения. Аз бях по-умния, бях мъжа, бях главата и толкоз. Така, че  мога и да си представя, колко нещастен съм я карал да се чувства.
 Защо този факт ме направи неудачник. Това го разбрах съвсем скоро, от една проповед на Йонги Чо. Там той споделя, че когато съветвал жените в църквата, как и за кого да се омъжат им казвал : Не се женете за богат, известен или влиятелен мъж. Защото богатството може да си отиде, известността може да си отиде и влиянието също. Но омъжете се мъже, които ви обичат. Защото, ако ви обичат, поради любовта си към вас те ще станат богати, известни и влиятелни.
 Мисля, че това е проблема на всички семейства по света.
 Тук познатият на моята позната направил първото си обобщение:
 Много хора се оплакват, че нещата им не вървят, обвинявайки за това родителите си,  държавата, политическите партии, съдебната система, народопсихологията ни, бившата държавна сигурност, световната конспирация, световната икономическа криза и пр. и пр., но аз открих, че в Божия план всички тези неща са вторични, третични и пр. И че всеки човек може да живее пълноценно, ако е направил семейство с любим и подходящ човек.

 Втората причина е, че авторът на това съждение приел християнството, като нихилистична и песимистична религия. Той казал:
  Песимистична, защото от както повярвах, непрекъснато слушах проповеди и четях книги за Последното време, за това, че времето отдавна е изминало и всеки момент може да дойде антихриста или във всеки момент може да дойде Грабването. С една дума нищо хубаво не ме очаква на тази Земя, а само страдание, преследване и гонение. И дано само устоя, за да бъда Грабнат.
 Нихилистична, защото така приех Християнството, като чисто духовно учение, което няма работа в земните работи. Думите на Господ Исус Христос- „Първо търсете Небесното царство и всичко останало ще ви се прибави“, ги приемах така- Нищо друго не правете освен да се молите, да четете Библията и да благовествате.
  След толкова години установих, че Библията, без Рема превръща живота ни в руини. Например - Думите на Господ Исус Христос -“Които намери живота си ще го изгуби и който изгуби живота си ще го намери“ ги разбирах, че мой първи християнски дълг е да стана неудачник, и така ще спася живота си, защото, ако в нещо просперирам, то тогава ще намеря живота си, ще живея успешен и пълноценен живот, ще бъда щастлив и това ще ме доведе до осъждане в ада. И мислех че е грях, да мисля за земните неща и да градя някакви планове за бъдещето, за кариера, за увеличаване на доходите и прочие. Чак след 15 години се усетих, че нещо не е наред. А това бяха моите от 25 до 40 година! И пак добре, защото приятелите , с които повярвах, вече  станаха на 50 и пак не са се усетили и от време на време ми казват нещо за Последното време, от което косата ми настръхва и с което ме отказват съвсем да им съчувствам на проблемите.
 През всичкото това време ме влечеше и  слушах  проповеди и четях книги за духовното израстване и усъвършенстване, които скриваха от мен важността на нивата, дадена ни от Бог, която  да я обработваме и пазим.
 Библията без Рема разрушава общението с Бога. Ние се молим като на един ням Бог, не очаквайки нещо да ни каже, защото смятаме, че всичко, което е имал да каже, Го е казал в Библията. Но  това може да доведе само до катастрофи в живота ни, някои от които непоправими. По този повод Йонги Чо разказва два случая, в които християни решили да ходят по водата като Петър и се удавили. Първите, били няколко момичета, които отивали на християнска конференция, а втората били група проповедници, решили да докажат на дело Библейските думи. Така милиони християни по света търпят неудачи, защото не разбират, че просто трябва да чуят от Бога, да получат Рема.

 Третата  причина била в местната църква:
 Хората не могат да оцелеят сами, затова се организират в групи, за да са по-силни. Винаги племето ще е по-силно от единака. Всеки човек има нужда от рамо, особено младите и всеки човек може да бъде рамо, особено хората с опит. Човек трудно  може да се развива в бизнеса без подходяща подкрепа и подходящи партньори. По-голямата част от новосъздадените фирми фалират именно поради липса на подходящи помощници. За развитието на един бизнес са необходими обединяването на много таланти плюс обединяването на финансови средства. Това е служението на пастиря. Не само да храни стадото с духовна храна , но и реално да помага, да организира талантите и енергията на новите създания. Защото, ако е само до духовната храна, явно не стига, защото състоянието на стадото е печално.  И християни търсят пари от банките и взимат пари с огромна лихва, докато духовното семейство – църквата, църковните лидери гледат как овцете им си блъскат главите, за да пробият, за да се задържат на повърхността , гледат ги и им дават съвети и се молят за тях!Картина позната ни от Посланието на Яков- християни поискаха храна и дрехи от други християни, а те им помогнаха с молитва-Дано Бог да ви благослови.
 Факт е , че християните в църквата са единаци, с изключение на онези на височинката, със знамената и с лъскавата вълна. Те са се организирали и помежду си и регионално и интернационално, така, че тях не ги мисля. Въпросът е че, след като са открили пътя на просперитета, защо не го проповядват и не правят нищо по въпроса за останалите от стадото. Странно е че масоните си помагат като братя, хомосексуалистите си помагат като семейство, а християните, те дори и не мислят, че трябва да си помагат съзнателно, организирано и целево. Затова съм сигурен, че колкото и един християнин да е талантлив и послушен на Бога , никога няма да постигне дори и половината от потенциала си- защото никой не му помага. Защото сме призовани не като отделни клетки, а като едно цяло. Защото всеки има нужда от таланта на другия. Защото това е Божия закон на любовта -да се свързваме и да се помагаме, а не да сме вълци единаци. Мъжът и жената са призовани да се слеят, да си помагат, да се грижат един за друг, и хората в църквата са призовани за същото. Любовта така изисква...
 
  Автобусът на моята позната дойде и тя се качи, така че за съжаление не успях да чуя целия списък от точки на втория християнин, за които чух, че се е определил като неудачник.