сърцето
ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ
-------------------------------------------------
ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
Преди години прочетох няколко книги на тема “Дух,душа и тяло“, но те не ми дадоха яснота. Особено що се отнасяше до това що е то -“сърце“. А то е важно, защото “със сърце се вярва”.
Тогава се бях отчаял, от объркаността на понятията .
Затова , извадих всички места от Библията, в които ставаше дума за дух, душа и сърце .После започнах да размишлявам и сглобявам полученото и това, което ще прочетете е крайния резултат. Както казва Словото-“Размишлявай върху това ,което ти казвам и Бог ще ти даде да разбереш всичко.“/2 Тимотей 2гл./
СЪРЦЕТО -ЧАСТ ОТ ЧОВЕШКОТО ТЯЛО
Мисля, че основното откритие, което направих за „сърцето“ е ,че то е от плът. Защото в книгите , които прочетох се приемаше, че то е част от духа или душата или сбор от двете.
Това, че сърцето е от плът съвсем ясно е казано във “2 Коринтяни 3 гл.”
“Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци, и става ясно че вие сте Христово писмо, прочитано чрез нашето служение, написано не с мастило , а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък,А НА ПЛОЧИ ОТ ПЛЪТ-НА СЪРЦЕТО .”
В този откъс от Новия Завет сърцето е наречено-”плочи от плът.”
В книгата на пророк Езекил на две места също намираме пряка връзка между сърцето и плътта. В 36 глава четем :
“Тогава ще поръся върху вас чиста вода, ще се очистите, ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас и като отнема каменното сърце от плътта ви ще ви дам меко сърце и ще вложа Духа Си вътре във вас.”
Почти същата мисъл е записана и в 11 гл.
В Библейските книги сърцето е сравнявано с НИВА , ГЛИНЕН СЪД , ВЪТРЕШНА СТАЯ , ДОМ , ХРАМ , МЯХ ЗА ВИНО , УТРОБА, СЪКРОВИЩНИЦА , ПЛОЧИ ЗА ПИСАНЕ ,ДРЕХА.
Тези сравнения разкриват както дейността на сърцето, така и неговата плътска природа.
В притчата за сеяча в “Евангелие от Лука” 8 гл. Господ Исус Христос сравнява сърцето с нива, тоест със земя, пръст, която в Библията е символ на тленната човешка част.
“сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.
А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.
Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.
Прочее, ето значението на притчата. Семето е Божието слово.
А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.”
В “Послание до Римляните” 9 гл. човешкото сърце е сравнено с глинен съд, като създаването му от Бог има асоциативна връзка със създаването на Адам:
“или грънчарят няма власт над глината , с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга съд за непочтена употреба.”
В този откъс под съд можем да разбираме сърцето, тялото или и двете заедно, но за това, че тук се говори за човешкото сърце намираме потвърждение във “2 Тимотей”, където същата мисъл е продължена във 2 гл.:
“А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни; и едни са за почтена употреба, а други за непочтена. Прочее, ако някой очисти себе си от тези заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело.”
И тук се говори за сърцето като съд, а не за тялото, защото става дума за очистване от заблуждения, а не от плътска нечистота.
В НОВИЯ ЗАВЕТ НЕ ВЕДНЪЖ СЕ ГОВОРИ ЗА ТЯЛОТО И СЪРЦЕТО КАТО ЗА ЕДНО И СЪЩО НЕЩО.
Обяснението ми е че сърцето е част от тялото. Например на едно място е казано ,че Святият Дух живее в сърцата на Християните , а на друго в телата им.:
“Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си.”
“Вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас.”
Това заместване откриваме и в следния стих от Притчи 20 гл.:
“Духът на човека е светило Господно, което изпитва всички най-вътрешни части на тялото.”
Тук под “Вътрешни части на тялото”, можем да разбираме само-вътрешни части на сърцето, или-сърцето като вътрешна част на тялото, защото според Божието слово Бог се интересува от човешкото сърце, което е многократно заявено-“Който изпитва сърцата” /Римляни 8 гл. /Ако тук под “тяло” не разбираме “сърце”, смисълът на стиха би означавал, че човешкият дух осветява пред Бог дейността на клетките и органите.
Същата замяна на думата” сърце” с думата “тяло” откриваме и в Евангелие от Матей 6 гл.:
“Окото е светило на тялото; и тъй ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено, но ако окото е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината.”
В този откъс отново под тяло разбираме сърце, тоест: окото е светило на сърцето, и-цялото ти сърце ще бъде осветено. В противен случай този откъс би изгубил смисъл.
Думата”сърце” влиза в Библейската терминология не като буквално определение на туптящия в гърдите ни мускул, а като сърцевината на човека. Библията ни показва, че под думата сърце трябва да разбираме този орган или система от органи, който е телесен и който участва в изработването на мислите, чувствата, желанията, който участва в обмислянето на постъпките и участва във вземането на решения за действия и от който се определят моралните и интелектуални качества на човека.
Правейки анатомичен анализ на човешкото тяло, откриваме, че Крайният мозък, който е най- висш орган на нервната система отговаря на знанието, което Библията ни дава за сърцето и който е неделимо свързан с главния мозък,с нервната и ендокринна система и с цялото тяло.
Човешкото тяло е измислено и направено удивително и чудно. Науката е открила,че нашите тела са направени от химични елементи,образуващи химични съединения,те изграждат клетките, които са най-малките цялостни живи системи, клетките построяват тъканите: епителна, съединителна, мускулна, нервна; тъканите- органите, органите- системите: храносмилателна, дихателна, нервна и др. и системите в сбор човешкото тяло.
В човешкото тяло протичат много процеси. Една част от тях са несъзнателни, например-кръвообращение, храносмилане, делене на клетките. Друга част са съзнателни: мисли, желания, чувства и действия.
Тази част от тялото, която е съзнателна , Библията я нарича –сърце.
Самата дума сърце, произлиза от думата сърцевина. Ако разгледаме от тази гледна точка, коя е сърцевината на човека, виждаме, че това е главния и гръбначния мозък обвити в кости. Така е и записано:
“Тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми.” Еремия 20 гл.
КРАЙНИЯТ МОЗЪК
Крайният мозък е най-голямата част от главния мозък. Състои се от две полукълба свързани помежду си. Градивните му елементи са нервни клетки. Броят им достига до над десет милиона, които са обединени в петдесет полета- зони.- двигателна, зрителна, вкусова. От гледна точка на вътрешния човек, интересна е зоната на удоволствието, която променя химическия си състав в случаите на пристрастяване.
Подобно на нива, която дава възможност за живот и растеж на различни семена, крайният мозък запазва,възпроизвежда и комбинира информацията-семе,която е достигнала до него, като същевременно се и променя под въздействието на тази информация.
Във 2 Коринтяни 3 гл. сърцето е сравнено с плочи за писане ,на което е написано писмо. Тази илюстрация я намираме на няколко пъти в Стария завет. Писмото се разчита от хората чрез поведението на човека, защото поведението се определя от написаното. В конкретния случай християните носят Христово писмо на сърцата си. На техните сърца са записани думите на Христос и те определят характера и поведението им. В притчата за сеяча това би значело,че хората са приели в сърцата си думите-семена на Господ и те са пораснали и дали плод.
Това сравнение на мозъка като плоча за писане са го открили и изследователите на човешкия мозък. Те са въвели понятието-“Енграма”, което значи-“вътрешен запис“.
”Енграма” е “общо название на структурните и функционални изменения, възникващи в кората на крайния мозък при въздействието на някакъв дразнител, отпечатък, вътрешен запис на образите и явленията от преживяванията в мозъка, чиято възбуда е необходима за възпроизвеждане на спомени.”
Докато сме във физическото си тяло почти всички дейности на вътрешния човек стават и са зависими от нервната система и в частност от главния мозък.
Предварително може да се каже, че вътрешният човек е душата , която има дух с духовен разум и духовна чувствителност и тяло с материален разум и материална чувствителност.И сърцето е управленският апарат на тялото.
ЕНДОКРИННАТА СИСТЕМА
Върху нервната система влияние оказва и ендокринната система. Хормоните имат активно отношение към емоционалния и умствен живот на човек. Така например хормоните “адреналин” и”норадреналин” ускоряват сърдечната дейност и повишават кръвното налягане. Тяхната секреция се увеличава при стресови състояния и взима участие в приспособяването на организма при състояния на силна възбуда. Това е причината при по-силни емоционални състояния да усещаме центъра на чувствата в областта на гърдите. Често употребяваме израза”от цяло сърце”, като жеста ни е насочен към областта на гърдите ни.
Не всичко за хормоните се знае от учените. Но в своите изследвания те говорят за хормон на щастието, на влюбването и на различни други емоционални състояния. Т.т когато човек преживява различни чувства определени хормони чрез кръвта достигат и до главния мозък и влияят на сетивността на нервната система и тя и душата ги преживяват като различни чувства.
ДРУГО ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ
Съществува и друго предположение относно Библейското сърце, именно-Библейското сърце нямо нищо общо с човешкия мозък, а е сбор от нематериалната душа и нематериалния дух. Това мнение отхвърля намесата и ролята на крайния мозък в живота на вътрешния човек от което следва ,че той няма нищо общо с мисленето, с чувстването, с характера , с вярването и с разума. Но ако се наруши крайният мозък се нарушават всички дейности, които Библията преписва на сърцето.
Също така , ако приемем мнението, че вътрешният човек е изцяло нематериален не можем да си обясним влиянието на спиртните напитки, наркотиците и други химични съединения върху вътрешния човек. Тези физически вещества не биха оказали влияние върху мисленето, чувствата и желанията. Докато Библията ни казва, че тези неща влияят върху сърцето:
” Не гледай виното, че е червено,че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко. Защото то после хапе като змия, и жили като ехидна. Очите ти ще гледат чужди жени и сърцето ти ще изригва развратни неща.” Притчи 23 гл.
Освен това, ако човек си нарани мозакът, това би довело до голяма промяна на личността му.Може да загуби паметта си и пр.
Три индивидуалности
Библията разграничава сърцето, душата и духът като три индивидуалности. Божието слово определя сърцето и духът като помощни части на душата, необходима е те да бъдат променени, за да бъде спасена душата:
“направете си ново сърце и нов дух, защо да умирате.”Езекил 18 гл.
В Библията са дадени и конкретни взаимодействия между душата и сърцето и духа и сърцето, както и определени зависимости помежду им-
“ от скръбта на сърцето, духът се съкрушава” Притчи 15 гл.
“сърце чисто сътвори в мен Боже и дух постоянен обновявай вътре в мен” Псалм 51
ПЪРВО УТОЧНЕНИЕ
Въпреки,че Библията преписва функции на мислене и чувстване, памет и съвест на сърцето, трябва да се отбележи,че тези функции не са само негови , но че и душата и духът също мислят,чувстват и помнят и така целият мисловно-чувствен-паметен процес извира от три източника в един резултат.
Това е и паричината душата да може да вижда, чува, мисли , чувства когато напусне тялото. Има много такива свидетелства на хора. Примерно свидетелството на Кенет Хегин.
Затова смятам, че човешката душа и дух също имат разум,чувства,съвест и памет, тоест могат и мислят, чувстват и преживяват, но докато сме в тялото тези процеси стават в мозъка и са зависими от него.
Както казах сърцето е оприличено на съд,стая със съкровища,нива,дреха.
-Ако съдът е спукан, това ще има трайно негативно влияние върху душата и духа.
-Ако съдът е стар, в него не може да се налива ново вино.
-Ако съкровището е зло-душата зло ще изважда от него.
-Ако нивата ражда само тръни,душата постоянно ще бъде наранена и гладна.
-Ако нивата ражда добри плодове,душата ще е наситена с добро.
-Ако сме облечени с мръсни дрехи, ще хванем някоя зараза.
-Ако сме облечени с неподходящи дрехи за сезона или за случая или за положението си, цялото ни занимание ще бъде препятствано от дрехите ни.
Дяволът ми дава едни дрехи, Бог ми дава други дрехи. Дяволът ми дава ламаринени доспехи- по време на зима-хем да се плъзгам, хем да ми е студено, по време на лято-хем да ми е горещо,хем да не мога да се движа,да съм вързан от дрехите си.
Затова е важно сърцето да е ново и духът да е нов и душата да е свята. Както човешкото тяло се изгражда от храната, която приема-примерно пием мляко и калцият от млякото изгражда костната ни система и калцият от храната остава в тялото ни, така и храната от сърцето остава в душата и каквато е храната, такава е и душта. Така душата приема информация и има собствена памет, и приема качествата ,вкусовете и желанията на мозъка от мозъка.
В мозъка е паметта, в него се съхранява информацията и ако неговата памет се повреди, докато сме в тялото душата ни няма да си спомня нищо. Но тази памет се пренася в душата и остава в нея,подобно на хранителните вещества от храната.
И когато душта излезе от тялото , паметта на душата се възстановява. Но докато е в тялото, паметта на душата е блокирана от повредата в мозъка.
В този смисъл ние можем да разграничим дух,душа и тяло като системи, но техните действия по-трудно разграничаваме, защото те са „органично“свързани. Така като тялото има различни системи,примерно-храносмилателна ,дихателна,нервна,ендокринна и ги разграничаваме, то техните действия са напълно вплетени и представляват едно цяло.
ОЩЕ ЕДНО УТОЧНЕНИЕ
-МИСЛИТЕ-
Всички ние усещаме центърът на мислене в предната част на главата си. Там попада всяка информация и там се асимилира. Освен това от там се и издава заповед за всяко действие.
Мозъкът ни реагира на сетивата, на паметта, на нуждите на тялото с раждането на мисли и чувства и желания. С отделянето на мисли и чувства и желания.
Но както ще стане дума и душата и духът също мислят и чувстват. Тоест мисленето и чувстването на човек е троичен процес и не е редно да отделяме мисловния процес само в една от трите части.
И така, особено важен е въпросът с разума.
Разумът /мислите ни/продукт на мозъка ли е или на душата или духът?
Мисля, че разумът е продукт на трите-мозък, дух и душа. Зщото Бог ни е създал като три съставки, които образуват една цялост-човек.
Защо включвам и мозъка. Както стана дума, защото алкохола, наркотиците са в състояние да променят мисленето и чувствата,също, ако си нараня крака , ръката -личността ми няма да се наруши, но ако ми се наруши мозъкът ,разумът ми ще потъмнее и може да забравя даже как се казвам и кой съм и какво съм.
От друга страна, има хора със здрав физически мозък -но шизофреници.
В книга на Ернст Англи, /публикувана в списание „Братска любов“/, за демоничния свят прочетох друго обяснение относно човешкия ум. Там Ернст Англи казва, че човешкият дух, още е наречен „ум“ и че той “духът-ум”-контролира мозъка. И че между тях има невидима и непозната връзка на общение .И демонът на лудост контролира тази невидима връзка и така контролира тялото.
ВТОРА ЧАСТ
ФУНКЦИИ И КАЧЕСТВА НА СЪРЦЕТО
ФУНКЦИИ НА СЪРЦЕТО
С едно изречение за функциите на сърцето :
“от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства , хули.” Матей 15
Както стана дума сърцето е като нива. То ражда плод-мисли,чувства, желания, разсъждава.Но то не е единственото в човека, което мисли,разсъждава, чувства и желае. По природа то е плътско -грешно и естествено ражда лоши плодове, поради това е наложително намесата на душата и духа, които ежедневно да го обработват, поливат, с помощта на Святия Дух и така, то да се превърне от сърце на грешник в сърце на светия.
Той има функцията да се променя с трайна промяна, да се прилепя, да се учи, да се утвърди. Затова в началото е по-трудно, а после , когато се изпълни със знание, става по-лесно.Така сърцето става разумно и мъдро.
БИБЛЕЙСКОТО СЪРЦЕ -СЪЗДАТЕЛ НА МИСЛИ И ИЗПЪЛНЕН С МИСЛИ:
“А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. И той им каза:Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви.”Лука 24 гл.
”вътрешната мисъл на сърцето на всеки от тях са дълбоки” Псалми 64 гл
“от онова което изпълва сърцето говорят устата” Матей 12 гл.
“ от сърцето произхождат зли помисли” Матей 15 гл.
РАЗУМЪТ-ФУНКЦИЯ НА СЪРЦЕТО
“до този ден Господ не ви даде сърце за да разбирате” Второзаконие 29 гл.
“размишленията на сърцето му” Псалми 19 гл.
“плановете на сърцето” Притчи 16 гл.
“да разберат със сърцата си” Исая 6 гл.
“всеки да дава както е решил в сърцето си” 2 Коринтяни 9 гл.
СЪРЦЕТО- ПРОИЗВОДИТЕЛ НА ЖЕЛАНИЯ
“всеки когото сърцето подбуждаше” Изход 35 гл.
“желанието на сърцето ми” Псалми 21 гл.
“не прилепяйте към него сърцето си” Псалми 62
“мечтанията на сърцето ми” Псалми 73 гл.
СЪРЦЕТО РАЖДА ЕМОЦИИ И ЧУВСТВА
“според страстите на сърцата им” Римляни 1 гл.
“уплаши се и сърцето му се развълнува твърде много” 1 Царе 27 гл.
“сърцето му негодува против Господа” Притчи 19 гл.
“безпокойството на сърцето ми” Псалми 38
МЪДРОСТТА Е ФУНКЦИЯ-КАЧЕСТВО НА СЪРЦЕТО и МЪДРОСТТА СЕ ПОБИРА В СЪРЦЕТО
“който има мъдро сърце” Изход 35 гл.
“И Той тури в неговото сърце и в сърцето на Елиав да поучават,изпълни с мъдрост сърцата им, за да работят всякаква работа на резбар” Изход 35 гл.
“В чието сърце Господ беше турил мъдрост” Изход 36 гл.
“мъдрост ще влезе в сърцето ти.” Притчи 2 гл.
КАЧЕСТВА НА СЪРЦЕТО
Сърцето има различни качества. Те разкриват и дейността му.
“сторил това с праведно сърце” Битие 21 гл.
“нечестивите в сърце” Йов 36 гл.
“сърцето им е същинско нечестие” Псалми 4
“сърце съкрушено и разкаяно” Псалми 51
“незлобливо сърце” Псалми 101
“развратно сърце” Псалми 101
“извратено сърце” Притчи 6 гл.
“жестоко сърце” Езекил 2 гл.
“зло сърце на неверие” Евреи 3 гл.
“който има мъдро сърце” Изход 35 гл.
“разумно сърце” 3 Царе 3 гл.
“говорят от двулично сърце” Псалми 12 гл.
“непоколебимо е сърцето ми” 108 Псалми.
“окаменяно сърце” Плач на Еремия 3 гл.
“колко е слабо сърцето ти” Езекил 16 гл.
СЪРЦЕТО Е , НО И В НЕГО ИМА
Каквато е почвата, такива семена виреят в него.
“в чието сърце има злоба” Псалми 28
“В сърцето им има злодейство” Псалми 55
“в сърцето им има война” Псалми 55
Паметта е част и от сърцето
“сърцето ти ще си спомня миналия ужас казвайки” Исая 33 гл.
“запазих това нещо в сърцето си” Даниил 7 гл.
“ката чуят словото държат го в искрено и добро сърце и дават плод с търпение.” Лука 8 гл.
“събират в сърцето си всичкото зло що забелязват " Псалми 41
Божието Слово многократно акцентира на качествата на сърцето. В Библията можем да открием няколко посоки на разглеждане качествата на сърцето.
1-добро и зло сърце:
“непорочно сърце” Псалми 24 гл.
“Нечестивите в сърце” Йов 36 гл.
2- сърцето като качество , относно разума и мъдростта:
“който има мъдро сърце” Изход 35 гл.
“разумно сърце” 3 Царе 3 гл.
3-сила и слабост и свързаните с тях страхливост и смелост:
“чието сърце е като лъвско сърце” 2 Царе 17 гл.
“колко е слабо сърцето ти.” Езекил 16 гл.
4- взаимоотношението с Божието Слово:
“Ездра бе утвърдил сърцето си” Ездра 7 гл.
“ упорството на сърцето си” Псалми 81
В притчата за сеяча Исус Христос разделя човешките сърца на четири категории спрямо отношението им към Божието Слово. Първата категория е сравнена на почвата край пътя, втората на канариста почва, третата на която растат бурени и тръни и четвъртата на добра , плодоносна земя.
В тази притча характерното и необходимо качество, което трябва да притежава сърцето, за да е плодовито е разума:
“При всекиго , който чуе словото на царството и не го разбира идва лукавият и грабва посяното в сърцето му, той е посяното край пътя.”
“А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод.”
В Библията често се говори за меко и твърдо сърце. За тези качества се говори и в Притчата за сеяча , в която е показана различна по твърдост земя. Когато сърцето приема Бога е наречено –меко, а когато Го отхвърля- кораво.
ДЪЛБОЧИНИ НА СЪРЦЕТО
„Чреслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; Сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.“
Еремия 4гл.9ст.
В Библията, когато се говори за сърцето,често се използва израза“с цяло сърце“,“от все сърце“В Еремия 4 гл. Се говори за дълбочина на сърцето. Също за сърцето се говори като за съкровищница, къща със стаи,нива. Всякаква информация попада в сърцето като в нива. Някоя си остава в паметта и дълги години е като мъртва, но в някой момент нещо я съживява и тя пуска корени и започва да расте. Друга информация, подобна на семе е издухана от вятъра и не остава никаква следа. Друга информация попада в нивата и веднага започва да расте. Колкото е по-голямо растението, толкова по-дълбоки корени има и толкова повече енергия приема от човешкия дух, така както корените на растенията приемат влага от почвата. Така колкото е по-голямо растението, толкова връзката му с човешкия дух е по-голяма. И човек чувства това нещо по-силно в областта на гърдите си, където е човешкия дух. Така и вярата, когато ни завладее,тя черпи живителна енергия от човешкия дух и от Святия Дух.
Най -интимните мисли в Божието Слово са наречени мисли на чреслата,на най-интимната част на сърцето:
“Затова препашете се през чреслата на вашите помисли, бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос.“
1 Петър 1гл.13ст.
„Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.“
„ До толкова бях избезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.“
Псалм 72 ст 21,22
СРАВНЕНИЯ НА СЪРЦЕТО
В Библейските книги сърцето е сравнявано с НИВА , ГЛИНЕН СЪД , ВЪТРЕШНА СТАЯ , ДОМ , ХРАМ , МЯХ ЗА ВИНО , УТРОБА, СЪКРОВИЩНИЦА , ПЛОЧИ ЗА ПИСАНЕ ,ДРЕХА.
Нива
„А посяното на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.“ Лука 8-5
„защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.“1Коринтяни 3-9
Глиненен съд
„Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба?
„ Римляни 9-21
„Прочее, ако някой очисти себе си от тия заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело.
„2Тимотей 2-21
Вътрешна стая
„А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].“
Матей 6-6
Дом
„Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,стига само, облечени с него, да не се намерим голи.” 2 Коринтяни 5-2
„Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена. Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. “ Матей 12-44
Храм
„В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна. Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?Но Той говореше за храма на тялото Си.” Йоан 2-19
„Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?
„1Коринтяни 3 гл.
„Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.“
Йоан 14 гл.23
Мях за вино
„Нито наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете се спукват, виното изтича, и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.“
Матей 9-17
Утроба
„А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.”
Йоан 7-38
Съкровищница
„Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.“
Матей 12-35
„Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.”
Лука 6-45
Плочи за писане
„Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;
и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.”
2 Коринтяни 3-3
Дреха
„Никой не кърпи вехта дреха с невалян плат; защото това, което трябваше да я запълни, отдира от дрехата, и съдраното става по-лошо.”
Матей 9-16
„А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха. И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.”
Матей 22-11
„Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи защото са достойни.”
Откровение 3-4
„И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.”
Откровение 7-14
Дърво
„А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля.”
Матей 3-10
„Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.”
Матей 7-17
„Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери. И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята? А той в отговор му рече: господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор; и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.
Лука 13-8
Трудно ми е да разгранича сърцето в сравнението “дърво“.Плодовете на дървото, които по характер и свойства са различни от корена,ствола и клоните са нашите действия, думи,мисли, желания. Храносмилателната и сетивна система са коренът ,листата и кората. Чрез тях дървото се храни,приема светлина,осъществява се фотосинтеза. Духът е жизнените сокове, които идват от корена .Душата е...?
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Човешкото сърце се развива след раждането. То постоянно се формира, следствие на информацията, която постъпва в него и в следствие на преживяното, на личния опит. Ден след ден в сърцето на детето попадат семена/информация/, които пускат или не корени. Това формира характера на сърцето.
Сърцето се формира според това, което е влязло в съкровищницата и живее според това съкровище:
“Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто , а злият човек от злото си съкровище изнася злото.” Лука 6 гл.
Бог е създал така човешкото сърце , че то да се самоформира и прилепва към определени неща, едни да приема, а други да отхвърля:
“Свещениците се хранят с греховете на людете Ми и прилепват сърцата си към техните беззакония.” Осия 3 гл.
“сърцето им е научено на алчност” 2 Петрово 2 гл.
Сърце, което е отдалечава от Бога и се прилепва към греха е наречено още болно, ранено, слабо:
“Колко е слабо сърцето ти, казва Господ, като вършиш всичките тия работи, дело на безочлива блудница.” Езекил 16 гл. “сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно, кой може да го познае.”Езекил 17 гл.
“който ще познае всеки раната на своето сърце и простре ръцете си към тоя дом”2 Царе 8 гл.
В тази връзка Господ Исус Христос казва, че е дошъл не за здравите, а за болните и ако човек се обърне към Бога Той ще го изцери.
Очистването , лекуването на сърцето става чрез действието на Святия Дух и чрез действието на човека.
“Кой може да каже :Очистих сърцето си.” Притчи 19 гл.
“Направете си ново сърце и нов дух, защо да умирате.” Езекил 18 гл.
Новото сърце има ново отношение към информацията идваща към него. Когато сърцето се утвърди, то утвърждава вкусовете си, мислите си, чувствителността и желанията си:
“Непоколебимо е сърцето ми Боже.” Псалми 108
ПЛОДОВЕТЕ НА СЪРЦЕТО
В Библията човек е сравняван с дърво което ражда плод и на нива която дава реколта. Сърцето е почвата, в която живеят семена, които пускат корени и дават плод. Плодът съдържа в себе си семена, които пускат корени и дават плод. Плодът съдържа в себе си семена, които отново попадат в почвата на сърцето и дават още повече плод. Така едно нещо попаднало в сърцето се разраства.
Семена могат да бъдат мисли или чувства, дошли чрез сетивата. Те могат да не бъдат разбрани и осмислени но да предизвикат реакция във вид на мисли , чувства и желания, които всъщност са плодовете на сърцето.
Други семена могат да бъдат подбужденията на хормоните и инстинктите които имат силата да завладеят сърцето и да родят плод.
Семена могат да бъдат мислите на човешкия дух и думите на Святия Дух.
Семена в невярващите са думите на сатана. Дяволът е наречен лъжец. Като такъв той има достъп до мозъка ни и ние го чуваме. Ако не можехме да го чуваме, то той нямаше как да ни лъже и мами. Дяволът изпраща огнени стрели в мозъка на човек, така ,че той да бъде завладян от страст,злоба,омраза,простотия.
Когато плодовете на сърцето са по Бога те са наречени „плодове на Духа“, защото са отглеждани и вдъхновявани от Святия Дух. Те могат да бъдат родени само у Християни:
“Аз съм истинската лоза и Отец Ми е земеделеца. Всяка пръчка в Мен ,която не дава плод,Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод. Вие сте вече чисти чрез учението , което ви говорех. Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да дава плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете ако не пребъдете в Мене.” Йоан 15 гл.
В “Галатяни”5 гл. е дадено определение за плодовете на Духа.:
“Плодът на Духа е :любов, мир, дълготърпение,благост, милост,милисърдие, вярност, кротост, себеубоздание.”
Плодовете , които ражда сърцето на човек, който не принадлежи на Господ Исус Христос и няма Святият Дух в “Галатяни” 5 гл. са наречени “дела на плътта”:
“Делата на плътта са явни, те са:блудство,нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство,вражди,разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори,разцепления,зависти, пиянства,пирувания и тям подобни.”
ЧУВСТВАТА НА СЪРЦЕТО
Чувствата на сърцето също съставляват част от плодовете на сърцето .В “Галатяни” 5 гл. между плодовете на Духа и плодовете на плътта откриваме не само помисли , но и следните чувства: блудство,сладострастие, ревнувания, ярости, зависти, любов, радост, мир.
Освен център на мисълта сърцето е и център на чувствата. Крайният мозък на човек постоянно е изпълнен с мисли и чувства. Ето някой от чувствата, които сърцето ни постоянно преживява: чувстваме глад, ситост, жажда, дисконфорт, обърканост, увереност, страх, мир, болка, безпокойство, радост, любов, симпатия, удоволствие, гордост, надежда, вяра...
Това са много скали от чувства от много положителни до много отрицателни, от много силни до много слаби, които човешкото сърце може да почувства и да преживее. Бог така е конструирал човешкото сърце, по свое образ и подобие, с тези възможности, както е определил граници на виждане на очите ни и на чуване на ушите ни.
Можем да открием няколко източника , които влияят на сърцето за пораждане на чувства.
-Единият идва от жизнените нужди на тялото.
-Другият има сетивна основа с най-голям дял на очите и на ушите и съответно зрителната и слуховата информация, която достига до него, включително и информацията която получаваме при общуване, при прочитане и т.н.
-Третият е свързан с мислите ,които се пораждат в главния мозък и пораждат със себе си и чувства.
Чувствителността съществува благодарение на нервната система. Всяко нещо, което достига до крайния мозък поражда чувства.
Мислите пораждат чувства и чувствата пораждат мисли. Те са неделимо свързани. Всичките ни мисли са емоционално оцветени. Докоснем ли чувствителността на сърцето ,то бърза да породи мисли.
Бог е определил разума да ръководи човека. Благодарение на това, човек има възможност да се владее и да изгради желания от него характер, да дава желания от него плод.
ЖЕЛАНИЯ НА СЪРЦЕТО
Желанията на сърцето участват в изработването на плодовете на сърцето. Те представляват една от най-интимните части на вътрешния човек.
“ Изпълнил си желанието на сърцето му.” Псалми 21
От Божието слово разбираме, че в сърцето воюват два закона-закона на ума и закона на плътта. Законът на плътта не се съобразява с разума. Тези два закона имат различни желания, различни копнежи .Всяко желание е наситено с определена сила , от където идва и воюването помежду им.
В зависимост от това, коя е по-силна, коя е начертала по-дълбоко надпис на плочите на сърцето се определя волята на сърцето.
В зависимост от качествата си и състоянието си духът на човека се прилепя към един от двата закона.
Душата изключително се съобразява със сърцето си, но има и самостоятелна воля. Желанията на душата се определят от нейния стремеж да се нахрани с плодовете на сърцето, да намери удобство и покой в сърцето, което е и един вид дреха за душата. Душата търси удобство в дрехата си-сърце и ако не й е удобно се опитва да го промени.
“Научете се от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой на душите си.” Матей 11 гл.
Бог и сатана също търсят път към човешкото сърце. Това е така, защото сърцето е управляващия орган на човека.
В човешкото сърце Бог дава сила на закона на ума чрез Божието слово и действието на Божия Дух. Ето два примера за Божието действие в човека:
“ако живеете плътски ще умрете, но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия ще живеете.” Римляни 8 гл.
“Бог е Който според благоволението Си , действа във вас и да желаете това и да го изработвате.” Филипяни 2 гл.
Сатана се опитва да заслепи ума чрез изкушения и да обърка разума чрез лъжа, насочвайки го по пътя на плътската мъдрост, за да няма плътта противник в лицето на разума:
“невярващите, чийто ум бога на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината.”
2 Коринтяни 4 гл.
Чрез измама и съблазън, дяволът заробва хората , за да се подчиняват на неговата воля:
“Дано Бог им даде покаяние, за да познаят истината и да изтрезнеят като се избавят от примката на дявола, от когото са уловени живи, за да вършат Божията воля.”
За сатана Господ Исус Христос казва:
“той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато изговаря лъжи, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.” Йоан 8 гл.
В човешкото сърце постоянно влиза информация. В него се пишат нови записи, а стари се изтриват, посяват се нови семена, а стари се потъпкват. Най-важни са записите на Божието слово, записани от Божия Дух. Божието слово да завладее разума и чувствата, да заседне в сърцето , да пусне корени и да дава плод.
“Сине мой, не забравяй поуката ми, и сърцето ти нека пази заповедите ми, защото дългоденствие, години от живот ще ти притурят те. Благост и вярност нека не те оставят, вържи ги около шията си, начертай ги на плочата на сърцето си. Така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и пред човеците” Притчи 3 гл.
“Сине мой внимавай на думите ми, преклони ухо към беседите ми. Да не се отдалечават от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си. Защото те са живот за тия, които ги намират.” Притчи 4 гл.
“Сине мой, пази думите ми, и запазвай заповедите ми при себе си. Пази заповедите ми и ще живееш-поуката като зеницата на очите си. Вържи ги за пръстите си, начертай ги на плочите на сърцето си. Кажи на мъдростта :Сестра си ми и наречи разума-сродник.” Притчи 7 гл.
СЪВЕСТ
Друг източник на сила за вземане на решение е съвестта.
Съвестта принадлежи и на сърцето и на душата./Мисля,че принадлежи и на душата, защото вече казах,че всичко което има сърцето го има и душата, поради факта,че извън тялото личността-паметта, мисленето,чувстването-не се променят. Като ,че ли душата е отпечатък на тялото и когато двете са съединени, човек функционира на земята. Но ,когато напусне тялото,душата има всичко, което е имала с тялото./
В Стария завет не е използвана думата “съвест”.Вътрешното изобличение е преписвано на сърцето. Например когато Давид съгреши, сърцето му го изобличи:
“И след като преброи Давид людете, сърцето му го изобличи.” 2 Царе 29 гл.
В “ Послание до Римляните” 2 гл. е записано относно съвестта:
“когато езичниците , които нямат Закон, по природа вършат това, което се изисква от Закона,,,,,,то без да имат Закон те сами са закон за самите себе си по това, че те показват действието на Закона записано на сърцата им, за което свидетелствува и тяхната съвест.”
От този откъс виждаме, че всеки човек се ражда с надпис на сърцето си от Бога, който надпис води хората в Божите пътища. Съвестта функционира чрез пораждането на мисли и чувства, които са насочени спрямо определено желание. Коренът на тези мисли и чувства е засят от Бог в почвата на човешкото сърце още от раждането му. Този корен може да се развива и дава плодове или да повехне в зависимост дали му обръщаме внимание или не, в зависимост от това дали го стъпкваме или се грижим за него чрез нашите постъпки. Състоянието на съвестта е свързано неделимо със състоянието на сърцето. Ето няколко новозаветни текста , в които се говори за съвестта:
“Старая се да имам непорочна съвест и спрямо Бог и спрямо човеците.” Деяния 24 гл.
“Благодаря на Бога, на когото още от прародителите си служа с чиста съвест.” 2 Тимотей 1 гл.
“За чистите всичко е чисто , а за осквернените и невярващите няма нищо чисто, а даже и умът им и съвестта им са осквернени.” Тит 1 гл.
“кръвта на Христос, който чрез вечния Дух принесе себе си без недостатък на Бога, ще очисти вашата съвест от мъртви дела, за да служите на живия Бог.” Еврей 9 гл.
ПЛЪТСКА И ДУХОВНА МЪДРОСТ
Плътска мъдрост е ,когато душата и мозъкът щракат в синхрон,а духът е подвластен на сатана. Мозъкът може да е много развит, да има хипер способности, да си свръх интелигентен, да напишеш хиляди страници -силно слово-силно,защото е вдъхновено от сатана-добър пример е „Манифеста на комунистическата партия“ от Маркс,и въпреки това да си най-големия глупак.
Духовна мъдрост е когато душата контролира и управлява мозъка чрез разума на духа. Нашият дух е светило на Бога. Новороденият ни дух, съединен със Святия Дух ,получава информация, водителство от Бога. Святият Дух ни учи чрез духа ни. За да приемем информация от Него е необходимо да сме в молитвен дух, да се молим и в молитва да се запознаем с Него и в ежедневието да общуваме с Него и да разпознаваме Гласа Му.
Гласът на духа е интуицията,прозрението,откровението, откривателството. Духът управлява мозъка в правилна посока, контролирайки го „да не хване къра.“
Духът е „Светило Господне.“Той угнетява мозъка, така че душата да вижда какво е складирано в него, кое е за изхвърляне, кое за почистване и кое за оставане.
Смирен човек , е който не се „осланя на своя разум“-на сметачната си машина- на мозъка,защото има много неизвестни,а го е накарал да мълчи,за да чуе от Бога.
Плътска мъдрост на християнин е, когато той избира по-лесния начин- да мисли чрез мозъка си,вместо да слуша и търси Гласа на Пастиря. Тогава Словото се превръща в Закон, в смърт, а не в Живот. Апостол Павел казва,че такива хора се надуват с плътския си ум./Колосяни 2-18/Тоест с възможностите на мозъка си. Но мозъкът знае толкова малко, има ограничен жизнен опит, на който много не може да се вярва и е толкова лесно манипулиран от дявола.
Заключение за сърцето
ПАЗИ СЪРЦЕТО СИ
Пазенето на сърцето се съсредоточава в това какви семена човек позволява да живеят в него:
“каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото, който сее за плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.” Галатяни 6 гл.
Чрез промяната на сърцето и на неговите плодове Християните се променят в Божия образ :
“И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.” Матей 5 гл.
По плодовете можем да разберем , дали сме приели правилно Божието учение или сме се съблазнили в него.По плодовете можем да познаем , дали учението което се проповядва от името на Бога е от Бога:
“Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас със овчи дрехи, а от вътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръне, или смокини от репей. Също така , всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добри плодове отсича се и се хвърля в огъня.” Матей 7 гл.
Любовта е чувство, завладяло цялото сърце, родено и отгледано от Святия Дух. Чрез Божия Дух ние общуваме с Бога, опознаваме Го и тези близост и това познанство ражда нашата любов към Бог и към хората. Такава е и голямата заповед:
“Да възлюбиш Господ твоят Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкият си ум. А втората подобна на нея е тази: Да възлюбиш ближния си като себе си На тия две заповеди стоят целия Закон и пророците.” Матей 22 гл.
Мисля, че може да се каже , че с плодовете на нашите сърце се храни Бог. Той е земеделеца. Той е любов, Той ни обича и като всяка любов търси приемане и отдаденост, така както Бог се е отдал на нас.Любовта е духовна храна.както хората търсят любов,съпричастност, така и Бог е жаден за нашата любов :
“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един , който вярва в Него, но да има вечен живот.” Йоан 3 гл.
“Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата , ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене.” Откровение 3 гл.
Бог обича нас и ние обичаме Бог. Ние се утешаваме с Божията любов, ние се храним с нея, тя е нашия мир и нашата радост .По същият начин нашата любов утешава и радва Бог.
От друга страна с плодовете на сърцето се храни нашата душа и според храната, с която се храни се осквернява или освещава. Това е разгледано по-подробно в раздела за човешката душа.
Притчи 4 гл.:
“Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.”
Как да пазим сърцето си?
“ Недейте се съобразява с този век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля.” Римляни 12 гл.
Макар и от плът, сърцето-мозъка храни душата и „има глас “при вземането на решения.Ако то е болно, невярващо винаги ще „е прът в колелото на живота ни.“Затова го пазим повече от всичко .Първо да не влиза в него-чрез сетивата или чрез дявола лоши семена и огнени стрели и второ-като го направим нива, проводник, канал на Святия Дух. А тази част от него, която постоянно реагира на злото-просто я заковаваме на кръста. От друга страна ние постоянно го сеем с добри семена и го поливаме с Божието присъствие, за да са храним с чиста храна.
“ако живеете плътски ще умрете, но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия ще живеете.” Римляни 8 гл.
“Бог е Който според благоволението Си , действа във вас и да желаете това и да го изработвате.” Филипяни 2 гл.
Има опасност да блокираме, ако спрем мозъка си и не чуваме от Святия Дух.Затова запознай се със Святия Дух. Той е Приятел и това е лесно.
Мислите определят поведението на човека и ако те са в правилна посока цялото сърце се съхранява, но ако мислите тръгнат в грешна посока, сърцето отива в тъмнината .
Хората се движат от мисли, историята се движи от мисли, църквата се движи от мисли .Хората приемат една мисъл за вярна и цялото общество се променя. Всяка война и всяка революция имат ръководна мисъл.
За да опазим сърцето си и се движим в истинското знание, чистия разум и духовна мъдрост Библейското слово ни съветва да Го вземем за учители то да стане ръководител на нашите сърца и нашия живот:
“Сине мой , дай сърцето си на мен, и очите ти нека внимават на моите пътища.” Притчи 23 гл.
За правилното развитие на сърцето Библията подчертава, че е много важно семейното възпитание на детето.:
“Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и не ще се отклони от него, дори когато остарее.” Притчи 22
