Иска ли Бог обществото да е добро и справедливо?     

От както повярвах, в началото на 90 г. на 20 век не съм чул отговор на този въпрос, нито той е бил дискутиран. Но когато е ставало дума,в проповедите за обществото се е говорело негативно и винаги съм оставал с впечатлението ,че Бог не иска то във всяка една държава да е праведно ,справедливо и добро и затова и християните не отделят никаква енергия и сила в тази посока. Дори и не мислят за това. За нас обществото е светът и ние нямаме работа с него.
И така, когато започваме да размишляваме за обществото и християнството ние първо трябва да си отговорим на този въпрос-Желае ли Бог - всеки един народ да изгражда и поддържа едно справедливо и честно, морално и вярващо общество? Ако Бог желае, то тогава християните би трябвало да започнат да го изграждат , да влияят и участват активно в политиката, в икономиката, в културата и в образованието.
Но, ако Бог не желае обществата на народите да са честни и справедливи , а желае да са неправедни, пълни с грях, с престъпления, с несправедливости, то тогава християните би трябвало да се грижат само за спасението на душите на хората, те да повярват и след като повярват да бъдат неактивни спрямо този живот, а да мислят само за бъдещия. Което поставя всеки вярващ като служител само на Словото, който няма ангажименти към този свят, няма професия, не се издържа чрез труд, а само проповядва и се храни, кой каквото му даде , което всъщност е характерна черта на философията на нихилизма:
Уикипедия:
„Нихилизъм е философската позиция, според която всичко в света, особено човешкото съществуване, човешкото минало и настояще, е лишено от обективно значение, цел и реална ценност.“

Мисля ,че през 19 век, а и векове назад ,този въпрос би бил изглеждал абсурден. Болшинството от Християните винаги са знаели, че Бог желае народите да живеят в мир и в общество в което царува правдата. Всичко става още по ясно, когато кажем, че сатана желае народите да живеят в неправедно общество, пълно с грях, убийства и войни. Така че ,дали Бог и дяволът имат едно мнение по въпроса?

Библията започва с това как Бог чрез Божието Слово и Божия Дух превръща пустата и неустроена земя в красива планета. Всичко се подрежда в ред и хармония. Ние сме призовани да бъдем като Бога. Такава е и заповедта на Бог към Адам, да обработва градината и да я пази. Затова ми се струва, най-нормалното нещо ,ние да се опитваме да подражаваме на Бога ,като внасяме ред и хармония на земята. Така разбирам и думите-“ Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божи чада.“

В Стария завет ние виждаме, че Бог желае хората да живеят праведно и силно се гневи, когато народите живеят неправедно. Както за еврейския народ, така и за другите народи. Навсякъде Бог се е намесвал, за да възстанови справедливостта, а когато е наказвал е наказвал именно поради липса на справедливост.
Следователно, щом е добро, ние да живеем в едно справедливо, честно и вярващо общество, то тогава ние би трябвало да запретнем ръкави, да се молим и да го изграждаме. Всъщност ние се молим. И това е странно. Ние се молим за управниците, за висшестоящите хора,за мир, за просперитет, против престъпленията, но се молим с неверие, защото не вярваме, че обществото може да става по-добро и по-добро.

И като погледнем в историята, ще видим ,че обществото се развива когато християните активно участват в обществения живот.
Например:
Англия-“Повечето от социалните реформи в периода 1787-1850 г. Са резултат от евангелските усилия в полза на бедните. Уилям Уилбърфорс 1759-1833, след като се покайва, посвещава живота си за премахване на робството в Британската империя. През 1772 г. с решение на съда се отменя притежаването на роби в Англия. През 1807г.Парламентът прокарва закон, който забранява на англичаните да участват в търговията с роби...“/Ърл Кернс-“Християнството през вековете“/.Такива примери има хиляди...
Доколкото разбирам този негативизъм и пълен нихилизъм навлиза в църквата, когато църковни водачи започват да изчисляват , кога ще дойде грабването, или Второто Пришествие или антихриста. Когато погледите на вярващите са отправени в тази посока ние спираме да бъдем градивни и плодоносни в обществото. И може би Първата и Втората световни войни, а и всички кризи-политически и икономически са плод на това отсъствие на християните от политическата и икономическата сцена.
Един типичен пример е Уилям Милър.
„Уилям Милър,фермер, който усърдно изучава Библията. Изследванията на Даниил и Откровението убеждават Милър , че Христос ще се завърне на земята 2300 години/Дан.8-14/след завръщането на Ездра в Ерусалим през 457г.пр.Хр.Така той получава и датата на Христовото завръщане1843 г. Хиляди възприемат неговата идея и започват да се приготвят за Христовото идване. Когато Христос не се появява нито през 1843, нито през 1844г.,последователите на Милър са изгонени от църквата и до 1860 г. формират своя Адвентска организация.“/Ърл Кернс-“Християнството през вековете“/.Това не е единственият случай. Напротив случаите са много и не са само в Адвентната църква.
От 1990г.насам съм се наслушал на такива проповеди, че Господ идва всеки момент. Сега в Интернет има много дискусии на тази тема. Последната , която прочетох, бе „ Кога ще бъде грабването, преди или след Голямата скръб.“Според мен верният отговор е : „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.“ Деяния 1 гл.
Сащо прави впечатления, че много лъжепророци се изявяват в определяне края на историята. Доколкото си спомням в„Клонка Давидова“се приготвяха за края на света. Също около 1992 година в България дойдоха група украинци, които се представяха за Света Богородица и мисля Йоан Кръстител, те също определяха дата за свършека и полицията в Украйна накрая се намеси доста решително , поради голямото количество последователи. И мисля, че такива примери има изключително много.
И така , забелязвам, че ние изграждаме живота си не на базата на Божието учение и не базата на Божите обещания, а на базата на Пророчествата, които не са ясни на църквата,защото има постоянни спорове относно тях,Пророчества, които всеки разбира различно и които са ни довеждали до пълни абсурди. И най вече , които ни правят безплодни. Защото, кое дърво би давало плод, когато знае, че всеки момент ,всяка секунда ще бъде отрязано. А знаем ,че даването на плод е основата цел и основното изискване за нас. Гледайки по този начин на бъдещето ние от пълни с надежда, ставаме пълни песимисти, от градивни личности , ставаме нихилисти,очакваме всичко да става все по зле , вярваме го и то...става.

Светлината свети в тъмнината.
Интересен факт от физиката,е че светлината може да се измери -има дължина на вълната, скоростта на вълната и прочие докато тъмнината не може да се измери, защото тя няма нищо. Тъмнината всъщност е отсъствие на светлината.
И така, когато християните започнат да светят тъмнината ще изчезне. Ако в една държава има 20 процента християни то корупцията ще намалее с 20 процента. Ако християните са 50 процента, корупцията ще намалее с 50 процента, както всички престъпления. С една дума Християнското учение, само по себе си, променя обществото и го прави да просперира морално, културно и икономически.
И така, какво става, когато в едно мини общество-селище или град, дойде проповедник и основе църква. Вярващите , повярвали в Добрия Бог стават решителни, уверени, лидери, предприемчиви и не след дълго чрез труда си и вярата си преобразуват това общество морално,политически, културно и икономически.
Защото, колко е тъжно, да чуем, че някъде е основана църква, вярващите се отделят, за да живеят свят живот, в старата си мизерия , а хората навън си остават в същото блато на греха,мизерия,угнетяване,робство,страсти, зависимост и липсата на всяка перспектива и надежда за този живот.