християните и обществото

    ХРИСТИЯНИТЕ И ОБЩЕСТВОТО     

ИЗОРЯВАНЕ НА ЗАПУСТЕЛИТЕ МЕСТА

„Така казва Господ:
В благоприятно време те послушах
и в спасителен ден ти помогнах;
ще те опазя и ще те дам за завет на народа,
за да възстановиш земята,
за да ги направиш да завладеят запустелите наследства,“
Исая 49-8
„ Защото ще се разпространиш надясно и наляво;
потомството ти ще завладее народите
и ще населят запустелите градове.“
Исая 54-3
„И родените от теб ще съградят отдавна запустелите места;
ще възстановиш основите на много поколения;
и ще те нарекат Възстановител на развалините,
Възобновител на места за заселване.“
Исая 58-12
„И ще бъдат съградени отдавна запустелите места,
ще се издигнат досегашните развалини
и ще се обновяват пустите градове,
опустошени от много родове.“
Исая 61-4


Светлината свети в тъмнината.
Интересен факт от физиката,е че светлината може да се измери -има дължина на вълната, скоростта на вълната и прочие докато тъмнината не може да се измери, защото тя няма нищо. Тъмнината всъщност е отсъствие на светлината.
И така, когато християните започнат да светят тъмнината ще изчезне. Ако в една държава има 20 процента християни то корупцията ще намалее с 20 процента. Ако християните са 50 процента, корупцията ще намалее с 50 процента, както всички престъпления. С една дума Християнското учение, само по себе си, променя обществото и го прави да просперира морално, културно и икономически.

И така, какво става, когато в едно мини общество-селище или град, дойде проповедник и основе църква. Вярващите , повярвали в Добрия Бог стават решителни, уверени, лидери, предприемчиви и не след дълго чрез труда си и вярата си преобразуват това общество морално,политически, културно и икономически.
Защото, колко е тъжно, да чуем, че някъде е основана църква, че е станало съживление,а обществото не се променя,вярващите се отделят, за да живеят свят живот, в старата си мизерия , а хората навън си остават в същото културно блато на греха,мизерия,угнетяване,робство,страсти, зависимост и липсата на всяка перспектива и надежда за този жив

И така , какво става с едно селище, в което идват мисионери и изграждат църква. В зависимост от повярвалите -няколко човека са призовани да бъдат „професионални служители“, а може и да не бъдат, а да работят духовната служба като доброволци,а иначе да си работят професията .
Но колкото и голяма да е църквата, колкото и много да се разраства, то винаги „професионалните служители“ са и си остават една мъничка част спрямо останалите повярвали. Останалите мъже и жени си остават в професията и вече работят не като за пред човек, но като за пред Бога, с изключително качество и съвестно и така печелят доверието на хората и така, чрез труда си свидетелстват по -силно, отколкото чрез думите си, за своята вяра.
Служителите насочват и помагат на повярвалите , които са от всички слоеве на обществото и са надарени с всякакви таланти да дават плод там където са, да светят и да променят културата, навиците, тъмните традиции и отрицателните характеристики на „националния“ характер. Чрез трудолюбието си, ангажираността си, чрез отношението си към хората,чрез инициативността си, чрез безкористността си,те светят в тъмнината и я разпръскват. Те светят и милионите атоми и молекули я предават в пространството и домът се осветява и всички виждат къде стъпват и не се бутат един друг и не се препъват...

Започват да израстват в професията си , подобно на Йосиф,и така не след дълго на всички отговорни места -в управлението, в бизнеса, в културата, в образованието има християни, които светят, така, че светлината да отстъпи.

И това ми се струва много важно. Защото никога не съм чувал за това. След като повярвах, приемах че от мен се очаква да благовествам,но не и да напредвам в професията си и да се развивам професионално. И така, християните , които не са призовани за служители, изпадат в объркване, защото са пълни с енергия, а не знаят какво да я правят.
Защото е тъжно когато чуем ,че еди къде са повярвали толкова и толкова души, а техния живот не се е променил, злото не е било изхвърлено и на мястото на пустотата и разорението не е дошла Божията хармония и ред. Но ако християните не очакват и не знаят че това трябва да е резултата от тяхното Спасение, то те си остават пасивни и безучастни към живота и към обществото.
Йонги Чо, казва ,че човек е същество, нуждаещо се от цел. Че човек без цел прилича на листо влачено от водите-не след дълго потъва. И ми се струва, че така става с повечето вярващи, защото нямат цел. По цял ден се чудят кога ще дойде Грабването и кога компютърът ще започне да слага печати и бавно, бавно потъват, безрадостни и безсмислени.
Искам да завършва с последните редове от книгата „Четвъртото измерение:
“Братя и сестри в Христа,точно сега вие имате великата Божия сила, живееща във вас. Можете да черпите от нея за вашето учение,дрехи, учебници,за вашето здраве,работа и за всичко.
Когато излизате да проповядвате евангелието, вие не трябва да проповядвате смътни неща, празна теория, философия или човешка мъдрост. Вие трябва да учите хората как да използват този неизчерпаем Източник. Ще им дадете Исус и чрез него, Бог ще заживее в сърцата им“.