гонението в книгата Ерм

        

ГОНЕНИЕТО В КНИГАТА "ЕРМ"
Книгата "Ерм" е публикувана в "Любими книги и проповеди"


Видение четвърто
Това, което видях, братя, двадесет дни след предишното видение, е предобраз на идещото страдание.
Бях тръгнал към нива, намираща се до пътя към Кампания. От главния път да има към десет стадия. Наблизо се намира мястото. Вървейки съвсем сам, умолявах Господа да потвърди откровенията и виденията, които ми показа чрез Своята свята църква; да даде покаяние на всички Свои раби, които са изпаднали в съблазън, за да се прослави Неговото име – велико и всехвално, понеже счете, че съм достоен да ми покаже Своите чудеса.
И докато Го прославях и Му благодарях, сякаш ми отвърна някакъв глас:
– Не се разколебавай, Ерме!
Започнах да разсъждавам в себе си и да си казвам:
- “От какво имам да се разколебавам, след като съм подкрепян от Господа и виждам славни неща?”.
След като повървях малко, братя, ето виждам облак от прах, издигащ се сякаш до небето.
Започнах да си казвам:
- “Да не би някакво стадо да минава и да вдига прах?”.
Беше на стадий от мен. Тъй като облакът ставаше все по-голям и по-голям, помислих си, че това е нещо божествено. Слънцето едвам прозираше.
И ето виждам огромен звяр, нещо като кит. От устата му изхвърчаха огнени скакалци. Звярът на вид като че имаше сто крака, а главата му беше като от глина.
Аз започнах да плача и да умолявам Господа да ме освободи от него. Тогава си спомних думите, които чух: “Не се разколебавай, Ерме!”.
Въоръжавайки се, братя, с вяра в Господа и спомняйки си колко много ме зачита, придобих смелост и се запътих към звяра. А той започна така да замахва, че можеше да унищожи и самия град.
Приближих се близо до него, а китът се простираше толкова надлъж по земята, нищо, че не беше си изплезил езика. Изобщо не помръдваше, докато се приближавах към него. На главата си звярът имаше четири цвята: черен, след това огненочервен и кървавочервен, сетне златен и накрая – бял.
След като стигнах до звяра – бях на около тридесет стъпки, ето посреща ме превъзходно красива девица, сякаш идваща от сватбена зала[Срв. Откр. 21:2.]. Цялата е облечена в бяло и с бели обуща, увита чак до челото. Лицето й беше в превръзка, а косите й – бели. От предишните видения научих, че това е църквата, и се успокоих. Тя ме поздрави:
– Здравей, човече.
– Здравей, госпожо. – отвърнах на поздрава й.
– Нищо ли не виждаш, човече?
– Толкова голям звяр, госпожо, който може да унищожи народи. Със силата на Господа и по Неговата преголяма милост аз обаче го избегнах.
– Добре е, че си го избегнал – казва –, понеже ти си възложил грижата си на Бога и си разтворил сърцето си за Господа [Срв. 1Петр. 5:7.]. Ти повярва, че с нищо друго не ще можеш да се спасиш, освен с великото и славно Негово име. Затова Господ изпрати Свой ангел, който стои над зверовете и чието име е Тегри [Св. Писание не познава ангел с такова име. В латинския текст стои Hegrin и коментаторите предполагат, че името е сходно с гръцкото прилагателно “див, жесток, свиреп”. Следователно името трябва да се схваща не като лично, а по-скоро като прилагателно, означаващо характера на света, над който даденият ангел има власт. В случая това е светът на зверовете. Срв. Пс. 79:14 (бел. прев., Н.А.).]. Той затвори устата на звяра, за да не те унищожи. Ти избегна голямо страдание заради вярата си, понеже като видя такъв голям звяр, не се разколеба. Отиди, прочее, и разкажи на избраните от Господа за Неговите велики неща. И кажи им, че този звяр е предобраз на бъдещото голямо страдание. Ако се подготвите предварително и се покаете, ще можете да го избегнете. Ако сърцето ви стане чисто и непорочно и в останалите дни от живота си служите безукорно на Господа. Възложете грижите си на Господа и Той Сам ще ги изправи [Срв. Пс. 54:23; Мат. 6:25; Лука 12:22; Филип. 4:6.]. Вярвайте в Господа, колебливци, понеже Той всичко може и ще отклони гнева си от вас, ще освободи гърдите ви от колебанията. Горко на тия, които са чули тези слова, но не са им обърнали внимание! По-добре щеше да е за тях, ако не се бяха раждали [Срв. Мат. 26:24; Марк. 14:21.].
[24] Попитах я за четирите цвята, които звярът имаше на главата си. Тя ми отговори:
– Пак си настоятелен за такива неща.
– Да – казвам –, госпожо. Изясни ми какво е това.
– Слушай! – казва – Черният цвят е този свят, в който живеете. Огненочервеният и кървавочервеният цвят означава, че този свят ще бъде унищожен с огън и кръв. Златният цвят сте вие, които избягвате този свят. Както златото се изпитва чрез огън и става по-скъпоценно [Срв. 1Петр. 1:7.], така и вие, които живеете в тях, ще бъдете изпитани. Които устоите и се спасите, след като сте минали през огъня, ще се пречистите от тях. Както златото изхвърля своята сгурия, така и вие ще изхвърлите всяка мъка и притеснение, ще се очистите и ще станете нужни за строежа на кулата. Белият цвят е идещият век, в който ще живеят Божиите избраници. Ще бъдат неопетнени и чисти тези, които са избрани от Бога за живот вечен. Ти не се натъжавай, докато влагаш това в ушите на светиите. Имате предобраз на идещото голямо страдание. Ако пожелаете, нищо няма да се случи. Помнете предреченото!
Като каза това, си отиде, но не видях накъде, защото дойде облак и аз се извърнах назад. Изплаших се, понеже си помислих, че звярът отново се задава.