отвъд последните дни

    СТАН НЮТЪН-ОТВЪД ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ     

Мисли от книгата на Стан Нютън-
``Отвъд последните дни``

Ние имаме поговорка-``На потъващ кораб не се лъска бронята.``За християни ,вярващи в сегашното Последно време това означава ,че за този свят няма надежда. Изобщо не би трябвало да се започне какъвто и да е дългосрочен проект, тъй като няма да има време за завършването му. Много млади мъже и жени повярвали по време на съживителни движения, никога не отиват в университет поради убеждението, че времето е кратко.
Ако християните наистина вярват, че оставащото им време на земята е много кратко, то последствията ще бъдат потресаващи.

Но какво да кажем за голямата час от вярващите , които искат да допринесат за промяната,но не са призвани за ръководни християнски постове. В голямата си част Църквата не е оправдала надеждите на тези хора, а те най-вероятно представят 90 процента от нашите църковни общества. След като църквата достигне до разбирането за настоящето разширяващо се Божие Царство, тя незабавно ще започне да поучава как призванието на повечето хора е в света , а не в църквата.

Повечето хора , седящи в църквата седмица след седмица , научават доктрините по-скоро от песните , отколкото от проповедите. Напоследък забелязвам нов и свеж подход в нашето хваление и поклонение. Ние пеем за изпълване на земята с Божията слава и за достигане на народите. Да докоснем земята със сила от Небето е друга често срещана тема. Тази смяна на посоката към оптимизъм в световен мащаб трябва да бъде основа на стабилно Богословие, иначе ще причини състояние което наричам``богословска шизофрения.``
Ние сме раздвоени между два свята.
Светът на Духа набира сила вътре в нашите сърца и ни кара да вярваме в добри неща, срещу които сме били поучавани.
Пример за богословска шизофрения е когато едно богослужение е изпълнено с видение за промяна на света, а следващото -с разкази за края на света

Учението за близко предстоящата Голяма скръб, учи че живеем в края на този свят. За наше съжаление последното поколение преди завръщането на Христос е белязано с появата на антихрист и отстъплението. Християните вярващи в това и говорещи за мощно действие на Бог и съживление не живеят в съответствие на това което твърдят ,че вярват.
Хронологията на това учение са следните. Ако рамките на живот на едно поколение са четиридесет години и последното поколение е започнало през 1948 или през 1967 г., това означава че времето вече изтича. Сега живеем на ръба на края. Родители изобщо не изпращайте вашите младежи в университет. Забравете пенсионните спестявания, хайде изхарчете ги. Младоженци, моля ви въобще не си и помисляйте за деца. Защо й е на една любеща личност да създава живот в този свят, пълен с нарастващо зло, който се е запътил с бързи крачки към едно световно осъждение.

Очакващите Голямата Скръб и антихриста виждат едно непроменящо се статукво между вярващи и невярващи ,до идването на последното поколение преди събитията от апокалипсиса.
Те не виждат постоянно нарастване на праведността нито на Църквата. Доброто и злото остават на почти изравнени позиции, с изключение на последните години преди Второто пришествие, когато злото ще надделее в света и християнското влияние ще намалее.
Ние вярваме, че непрекъснатия растеж на Месианското царство-Епохата на Църквата ще продължи, докато всички народи на света не бъдат направени ученици на Исус Христос.
Поддържаме убеждението ,че съществуващия свят ще бъде изпълнен с познанието да Бога според Старозаветните обещание.

Съществува нужда да се проповядва как на практика се осъществява управлението на Христос. Чували сме много за властта , дадена на църковните водачи и малко за Божията власт, дадена на работещите в гражданското управление.
От хората зависи тези постове във властта да бъдат заети от честни и квалифицирани работници.
Като пастир съм правил грешката да се старая от всеки да направя друг пастир или църковен ръководител. Когато един пастир вижда талант и целеустременост, той е склонен да се опита да ``впрегне`` тази личност за Царството.
Това е нашата грешка.
Бог разширява Царството си не само чрез местната църква, но и в света. По -голямата част от християните не са призовани да бъдат водачи в църквата , а водачи в обществото. Ако църквата в България приеме тази едничка истина напредъкът ще бъде феноменален.