бизнесът и църквата

    Бизнесът и църквата     


-----------------------------------------------------------
Бизнесът на църквата


„ А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.
Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,
и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.“ Деяния 4

Някой църкви в България се опитват да правят бизнес. Не зная как е по света. По всяка вероятност има такива, които правят и такива, които не правят. Също сме чували и за милионери християни , които служат с парите на Бог.
Мисля, че църквите имат потенциала да са гръбнака на националните си икономики, като развиват бизнес.
В Божието Слово пише за дарбата на Управление-
“ И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата;... който управлява, да управлява с усърдие...“Римляни 12 гл.
Може да се каже ,че всичко в Църквата трябва да става чрез дарбите, вдъхновението, помазанието на Святия Дух. И така има хора в църквата, които имат талант да правят бизнес. И такива хора трябва да ръководят бизнеса на църквата.
Със сумите, които се събират в църквата могат да се предприемат много бизнес начинания, които да бъдат благословение за членовете на църквата. А това е основна дейност на църквата -да се грижи за хората-преди всичко за своите по вяра./1 Тимотей 5-8/.Вярващите трябва да работят-“който не работи не трябва да яде“, следователно, ако църквата осигури добра работа за вярващите , тя им прави голямо добро.
Чух ,че в Австрия, Бизнесмените вярващи в Евангелието са толкова сплотени и силни, че при гласуването на всеки закон правителството се съветва с тях.
И това може да бъде и у нас.
Освен това църквите имат един огромен потенциал. Съвременният бизнес се основава на информацията и доверието. Съществуващите връзки и доверие между църквите могат да са основата една много печеливша търговия. Както международна, така и национална . Това е една основа, която може да доведе до огромни благословения чрез международна търговия и развиване на бизнес.
Нормално би било да има международни и национални панаири за християнски бизнес.
При един такъв чист, помагащ,търсещ доброто на всички бизнес , влиянието на църквата в обществото би бил много голям.
Влияние върху икономиката, влияние върху политиците, влияние в политиката,влиянието в общината,влияние върху законите, влияние върху медиите.
И ако презвитерите останат доброволци, а не събиращи парите всичко би било много добре. Иначе има опасност църквата да влезе в престъпни схеми и да отпадне от Бога.
Сега, всичко това крие в себе си камъни за спъване. Ами ако някой мами, ами ако някой използва другите и пр. Но във всяко начинание е така. Може би за това и стоим бездейни, от страх някой да не прекали.
В момента има много църкви, които не могат да свържат двата края и нямат нормален живот, защото нямат собствени сгради. И това ги подтиска и то на фона на огромната перспектива , която имат. Всъщност гледаме отгоре, високомерно на парите, а се измъчваме от тяхната липса. Колко се говори, че сме Царе, че всичко е наше,че тук царуваме на земята-и го проповядваме и се молим на Бог за финансова свобода и просперитет. Но когато можем да направим нещо по въпроса-А, не, църквата не е място за бизнес!Парите трябва да паднат от небето, „ние не си даваме умът на земни неща!“


Какъв е бизнес потенциала на църквата“ .Таланта на много хора в различни области плюс международни връзки, основани на вяра в Исус Христос. Ако водачите на църквите в България , влязат във връзка с бизнесмените/от всякакъв бизнес/ и направят национални и международни срещи, като идеята на всеки е-“с какво мога да ти помогна“, то тогава положението на вярващите, общението между вярващите, визията на църквата в обществото щеше да бъде съвсем друга. Също тук е много важно мястото и работенето на хора с бизнес талант. Всъщност църквата е пълна с хора с таланти. Но те не се използват. Ние сме духовни. Добре, но какво ще оставим на следващото поколение. Църква, която никой я не знае, и в която хората се чувствата сектанти или църква печелеща благоволението на околните.
По този начин вярващите могат да работят в бизнеса на църквата. Биха могли да се открият християнски магазини,кафенета и ресторанти, които да са място за събиране на домашните църкви и за общуване между вярващите. В които цените да са повече от достъпни и пак да са на печалба. Дори и минимална, те биха били едно чудесно място за общуване.
Вместо вечер християните да се събират пред телевизията, в нечестивата компания на присмиватели, отмъстители, горделивци и прелюбодейци, биха могли да прекарват времето си в християнска компания.
Примерно в християнски магазин членовете на църквата имащи свое производство биха могли да продават на по-ниски цени продукцията си за християните,като ползват отстъпка от % за магазина.
Също и магазините биха могли да продават на по-ниски цени, като по този начин църквата в действителност показва любов към братята. Защото църквата предпочита да даде 1000 лв. на месец за храната на деца или нуждаещи се, но не и да организира нещо добро за самите си членове. Те, членовете, да се молят на Бога!

7 Общуване и място за хранене-“всеки ден заедно“

„ И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите. И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.
;И ВСИЧКИ ВЯРВАЩИ БЯХА ВСЕКИ ДЕН ЗАЕДНО , И ИМАХА ВСИЧКО ОБЩО
и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго.
И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,
като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.“ Деяния 2 гл.


Както стана дума мястото за хранене е основно място за общуване от както свят светува. Първата църква се събираше на общо хранене, на общи трапези. В наши дни това може да става в християнски кафенета и закусвални. Мисля, че ресторант със сервитьори не е добра идея. Но място на самообслужване, където всеки може да намери добра, евтина храна и християнско общуване. Освен това тези места сутрин и вечер след определен час могат да се използват и за молитви и проповядване. Особено в големите градове. Ако желаеш да си в 5 часа на молитва, а църквата е далеч от дома ти.
Основното е да бъдем измъкнати от домовете си вечер, където всеки е хипнотизиран от телевизора или Интернет. Необходимо е Църквата да създаде тази алтернатива пред своите членове. Да създадат място за християнско общуване през свободното време и особено през вечерните часове.
По принцип-Свободното време е време за дявола, време в което“Давид се разхожда по покрива на двореца си.“Не става дума за времето за почивка, а за това време в което си търсиш плътско удоволствие.

8 Общуването и взаимопомощ.

„И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,“ Деяние 2 гл.
Освен това имаха „ деветия час, часът на молитвата,“Деяния 3-1.
Вярващите, без да ги кара някой имаха нужда да са заедно. И се събираха да се молят и да слушат Словото и в Храма и отваряха домовете си за вярващите.“И всички вярващи бяха всеки ден заедно“, ми говори ,че и са работили заедно.
По този начин те имаха постоянна взаимопомощ, както за духовните,така и за материалните неща.
Това са няколко думи, родени от факта , че в големите църкви проблемите на хората оставят скрити.
Мой приятел, минал през невероятно трудни семейни проблеми, свързани и с шизофрения и прочие , разказвал част от историята си на една сестра , която срещнал в друг град. И тя го попитала -”И кои те подкрепяха в молитва?”И той се сепнал и си дал сметка , че никой. Неговите проблеми са били известни на пастира, но не е имало някой, който да е знаел какво точно сега става в момента с неговото семейство и не е имало някой , който да го подкрепя категорично, постоянно, неуморно с вяра, да извоюва победата в молитва за него.
Не зная как е в различните църкви, но мисля, че това е жизнено важно, някой да знае какво става с теб и от какво имаш нужда.
Мисля, че всеки един от нас знае за проблеми на братя и сестри, за разваляне на бракове, за излизане от църквата, за грешно поета посока, за неспасени членове на семейства на вярващи. И тези проблеми, когато се сетим по собствена инициатива се молим. Но това трябва да е приоритет на църквата. И когато това не е приоритет на църквата и в това не се поучава църквата то и за самите членове изглежда неважно.
За една църква по-голяма от 50 човека това едва ли е по силите на пастиря. Затова Йонги Чо в наши дни препоръчват Домашната църква.
И въпросът е в църквите , които има домашни църкви , дали наистина хората си помагат в носенето на товарите:
”Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон.”-Галатяни 6 гл.
Размишлявайки върху този огромен проблем, там където е проблем , мисля, че Домашните църкви са основната градивна единица на църквата.
Ако приемем Еврейския народ по време на Изхода за преобраз на нашето ходене в Обещаната земя, виждаме, че Мойсей постави десетници, стотници и хилядници.
Това значи, че на всеки десет човека трябва да има един духовен пастир-слуга, който да знае състоянието на тези десет човека , искрено да го е грижа за тези десет човека и да води тази група в застъпничество, и духовна битка за тези десет човека. Да организира и води тези 10 човека в застъпничество в молитва и пост един за друг. Да има два бележника. В единият да пише Молитвените нужди, а в другия Молитвените победи. Когато проблемите са по-големи е редно да ги представи пред стотника и тогава сто човека да се молят за тези проблеми или ако е необходима някаква помощ, да се осигури,и стотника също да има два бележника. И когато проблемите са много големи да се представят пред хилядника и хиляда човека да се молят и застъпват и той да има два бележника и накрая да се представят пред цялата църква. И църквата да има две табла -Молитвени мишени и Молитвени победи.
Сега просто не се знае по какво “стреля” църквата. Има една обща и размита цел и вярващите скачаме от цел на цел ,според настроението си. И резултатите са 2 % вярващи в България, 2 % плод!
Не би трябвало църквата да млъкне пред Бога, дотогава , докато някой в Тялото Христово страда. Единичната болка трябва да се разглежда като обща. И това е Господната заповед -Да се обичаме един друг. “Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви обикнах, така и вие да се обичате един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.”-Йоан 13

9 Изкуството и църквата

Мисля, че е добре църквата да е и продуцент на Християнски музикални изпълнители. В църквата има толкова много таланти. Този огромен потенциал трябва да създава алтернативна музикална култура, която да предостави на младите хора и на обществото. Обществото е залято от поп-фолк , хип-хоп и всякаква горделива и, просташка и горделива музика. И цинизма и простащината се представят за нещо достойно за уважение и подражание.
Ние знаем духовната сила на музиката.
Църквата трябва целенасочено да изгражда таланти, които да покажат истинските стойности и истински достойни неща, които да будят вдъхновение и сила срещу злото. Цялата нация може да бъде повлияна и променена от таланта и личността на такива музикални творци и изпълнители.
Това е огромно оръжие и църквата има огромни запаси от него, но не го развива. Предпочита да го използва само в църковното хваление.

10 Заключение


Вече 20 години в България Божието дело не расте. Не растем и самите ние. Проваляни сме все от едно и също. Започваме да губим надежда.
Казаха ми за пастир, който за тези двайсет години“сам изградил църква от 500 човека!“ Хубаво, но за това време всеки един от нас трябваше да доведе поне 500 човека в църквата. Но за какво да ги доведем, когато самите ние не пием от Божия мир и благодат. Какво можем да им покажем и предадем, за да го харесат. „Ако е само това-както казва Бени Хин-кой го иска?!“
Сегашният модел не дава плод. Ако даваше плод , чудесно. Но не дава.