професията

    ПРОФЕСИЯТА     

Мъжете

Мисля ,че при мъжете проблемът е по-голям и объркването по-голямо. Защото ми се струва вярно общоприетото схващане, че жените се реализират в дома си, в семейството, а мъжете се реализират в професията си.
И почти всички повярвали мъже минаваме през този етап, да мислим, че нищо няма значение, освен проповядването на Словото и че всяко друго занимание е напълно безполезно. Това е добре казано от , автор на книгата „Бог е на работа“:

Затова е важно да видим, че Мъжете,след като повярват могат да бъдат призовани за „професионални служители“ , а могат да бъдат призовани да останат в професията си. Като под „професионални служители“ и „професия“ -разбирам дейност ,чрез която да си изкарват хляба. Тоест мъжете могат да бъдат призовани да си изкарват хляба само като проповядват и служат или като работят своята си професия.

Така, че когато един човек повярва, то той не бивайки призован като „професионален служител“, не трябва да спре да презира професията си и професионалното си развитие и растеж-защото това е вид плод и е важно в труда си да сме плодоносни, а не безплодни. Освен това нашият труд е най-големия барометър за това „Колко обичаме ,до колко изпълняваме Заповедта-“Да обичаме другите като себе си“,най-ясно се вижда чрез това как работим-съвестно или през пръсти!
И така , какво става с едно селище, в което идват мисионери и изграждат църква. В зависимост от повярвалите -няколко човека са призовани да бъдат „професионални служители“, а може и да не бъдат, а да работят духовната служба като доброволци,а иначе да си работят професията .Но колкото и голяма да е църквата, колкото и много да се разраства, то винаги „професионалните служители“ са и си остават една мъничка част спрямо останалите повярвали. Останалите мъже и жени си остават в професията и вече работят не като за пред човек, но като за пред Бога, с изключително качество и съвестно и така печелят доверието на хората и така, чрез труда си свидетелстват по -силно, отколкото чрез думите си, за своята вяра. Започват да израстват в професията си , подобно на Йосиф,и така не след дълго на всички отговорни места -в управлението, в бизнеса, в културата, в образованието има християни, които светят, така, че тъмнината да отстъпи.

Бях писал, че според мен и според определени дума на Апостол Павел е добре в църквата да няма заплати, а всички да са доброволци и всички на дело, на робатните си места да показват Закона на любовта.Освен причината,че така лидерите няма да могат да стават "средновековни папи" с огромна политическа и икономическа власт, към която да се домогват всякакви паразити, но и защото така повярвалите мъже, желаещи един ден да станат служители, няма да гледат с презрение на пофесията си,чакайки този светъл ден, който може и тикога да не дойде, неразбирайки,че духовният и битииният труд са еднакво важни.