модел на църквата

    МОДЕЛ НА ЦЪРКВАТА     


Модел на Църквата

Когато Льо Корбюзие показал своя „Модулор“, на Анщайн, Анщайн възкликнал:“-Това е система, която прави красивото лесно, а грозното трудно.“
Това е основен принцип в нашия живота, и в живота на църквата,така да подредим и организираме нещата , че доброто да става лесно, а лошото трудно.
В настоящите страници няколко пъти ще спомена Йонги Чо. Слава на Бога за него. Неговото служение показва какво можем да постигнем в нашите страни. И тъй като той е най-успешният пастир на 20 век е редно да се учим от него. От него разбрах, че духовните резултати , подобно на житейските се постигат чрез дисциплина и последователност .За това писах в „За вярата на Йонги Чо.“
Моделът на църквата е отразен в правилник или устав. Правилникът, който има една църква от само себе си показва нейните цели и стремежи.
Мисля ,че основните цели на църквата са две-Вяра и Дела. Вярата ни води в близост до общуването с Бога, а делата променят обществото- политически, културно , социално. Когато църквата се съсредоточи само върху едната цел нещата се объркват. Когато мисли само за Бог, а не за хората, хората намразват църквата. А когато мисли само за хората влиза в грях.
За съжаление сега съществуващия модел на църквата поставя ударението само на общуването с Бога. Една от причините е че се приемат идеите на гностиците, че светът е лош и ние освен да проповядваме ,друго няма какво да правим.
От друга страна и общуването с Бог е организирано по начин, по който духовната енергия на вярващите изтлява поради липса на духовни цели. Моделът е да има ядро от вярващи-лидери, които вършат нещо в църквата. Останалите идват да слушат проповеди един или два пъти в седмицата и да пълнят църковната каса.
Този модел покзва,че в църквата повече разчитат на поучението и на хвалението,и по-малко на молитвата,защото няма ежедневни молитвени събрания.Но това не дава резултат.Обратното е в православната църква.Там не вярват на поучението,защото много рядко поучават, а повече вярват на поклонението ,защото както разбирам литургията е вид поклонение.

Гностицизъм-https://bg.wikipedia.org/wiki/:
“Гностическите произведения представляват многообразна религиозна литература от първите векове на християнството, създадена в кръга на гностиците.
Тъй като от гностичните среди са произлезли няколко евангелия, деяния, послания и откровения, които претендират за истинност, гностицизмът принадлежи не само към областта на църковната история, но и към сферата на библиоложката наука...Но в зороастризма и юдейството светът, който е дело на Бога, е по принцип добър и се отличава с положителна характеристика. Независимо дали е повлиян от късноюдейската или персийската религия, гностицизмът се различава рязко от тях по отрицателното си отношение към видимия свят като царство на злото и мрака.“

Когато вярващите не са обвързани в ежедневна трудова дейност, когато не са в ежедневен контакт на взаимопомощ и разширяване на пределите, а ходят само на служби ,когато не са ангажирани в молитвено преследване на църковни и обществени цели , а всеки се моли за каквото дойде и ходи само на служби,ако основната функция, която му се предоставя е само да бъде слушател на проповеди,то тогава ходенето на църква се превръща в досада. Особено, когато проповедника преминава през трудности и през сухи места.
Необходим е друг модел. Модел, в които се мисли за ентусиазма на вярващите,за използването на техният ентусиазъм в трудовата и духовна дейност,за реална промяна на света. Модел, които виждаме в „Деяния на Апостолите“.

Модел на Църквата

Когато започнах да размишлявам за това си помислих ,че влизам в еретични води. Но когото започнах да чета историята на Църквата видях, че това е проблем, който е вълнувал всяко ново поколение. Още първите християнски книги, които не са от Новия Завет са използвани за спорове относно модела на църквата-първенството на Римския папа/Писмото на Климент/и за първенството на Презвитера/писмата на Игнатий Богоносец/, като в писмата на Игнатий Богоносец толкова много се повтаря тази идея ,че има съмнение ,че някой ревностен преводач е коригирал текста.
И така, през вековете е имало големи спорове относно моделът на църквата-Трябва ли да има Епископи, тоест ,трябва ли да има висше духовенство-Презвитерианците в Англия се обявяват точно против това . Те искат да имат само презвитери и искат църквата да се управлява от събори. Доколко църквата трябва да е отделена от държавата. Поради гонението пуританите -сапаратисти, желаят пълно отделяне от държавата, като според мен така се самоотделят като секта от обществото.

Презвитера

И така според мен всяка страна има специфични условия. Според мен за България е добре да има презвитер – пастир, който да работи светски труд. Да не се изхранва от Църквата. Така би се махнала голямата съблазън-“Там само ви използват и ви взимат парите. Пастира си построи къща с вашите пари. Каквото и да ми говориш, знам,че става дума за пари.“Това е една голяма съблазън против Евангелието и много лесно може да се махне. Защото всички ние сме доброволци. Заплати е добре да има в Библейските училища, защото тогава на хората се предоставя време за да изучават Словото и да ни го представят. Също всеки Библейски учител чрез книгите си може да се издържа. А що се отнася за апостоли и християни с изцерителни дарби, с пътуващи служения, редно е те също да бъдат издържани от църквите, които ги канят.
В Историята на Църквата, ако презвитерите и епископите работеха и нямаха достъп до църковните пари,Църквата щеше да има съвсем друга история.То тогава всякакви паразити нямаше да се стремят да станат папи, кардинали и епископи, както в "Тъмното Средновековие".
Също така на много места в Църквата и в помещенията на църквата, както и в християнските училища и детски градини трябва да има написани библейски текстове, които да ни напомнят основните Християнски истини и един от тези текстове трябва да е този, в който Господ казва ,че първенецът е последен от всички.
Тъй като навсякъде християните се оплакват от лидерите си и една от причинете е тази, че лидерите често приемат от папския квас и се държат като папи, то това постоянно напомняне, както и това че пастирите са доброволци ще премахне тези настроения. Ще направи доброто лесно, а лошото трудно.

Лидери на домашни църкви

Истината за домашните църкви , открита от Йонги Чо, по един доста драматичен и труден начин е позната у нас .Проповедта „Растеж на църквата“ я има в Интернет и във аудио и в печатен форма.
Моделът на Домашни групи е възприет масово от него както по света така и в Българските църкви. Но моят опит е, че там не винаги има любов! Обвинението ,че в Църквата няма любов е най-голямото, което може да се направи. Това ,че няма духовни дарби или отговори на молитви е нищо пред това в Църквата да няма любов, защото това е същината на Църквата. Но това е и причината огромно количество християни да странят от църквата, от общите и от домашните събрания. Книгата “Християните извън църквата“, също я има в Интернет на български, е показателна за това.
Защо мисля, че в църквата като цяло няма любов. Защото няма грижа за хората. Често домашните групи не са групи на приятели , а групи на лидер и подчинени. Свободата и искреността са заменени от напомпване на изкуствени мускули. На проблемите на хората се помага главно с молитва.
Всичко се довежда до едно“духовно“ ниво,където основната помощ е -молитва. Без да искаме постъпваме точно по начина по -който не трябва и който толкова пъти се е проповядвал-Яков 2:15 .Там християни имаха проблем с парите, а вярващите се помолиха за тях! В този смисъл домашните църкви трябва да са организирани и като групи за взаимопомощ. Необходимо е да има десетници, петдесетници , стотници и хилядници -Изход 18:21.Това да са хора които от близо да знаят състоянието на вярващите и да се притичат на помощ когато е необходимо. Хора които приемат новоповярвалите , запознават ги с останалите и ги вграждат в живата на групата и на църквата така ,че те да не стоят самотници с години в църквата. Хора, които да знаят през какво преминават хората им, да организират молитви и помощ. Вярно, за всичките си беди ние сме си виновни, но трябва да си показваме милост, търпение и любов.
Знам такъв случай-Жена , в развод -тя е от тези, които посещава църквата от 5 години, но никой не познава , споделя с пастира си“много добър човек“, че не иска да се развежда и пр.. Молят се заедно. Но мъжът й я изгонва, тя наема адвокат невярващ, защото не познава вярващ, църквата и много добрия човек никога не я потърсват повече...Има ли любов в тази църква, пълна с добри хора-няма!Жената виновна ли си е, разбира се!Но Църквата е това семейство, която помага.
Когато няма модел, в който на определени хора да е възложено да се грижат за останалите в църквата няма да има любов. Господ Исус Христос казва ,че познава своите по име. Не е възможна пастир на хилядна църква да познава хората по име и всички да го търсят за своите проблеми. Подобна е и случката с Мойсей , когато се опитваше да бъде „навсякъде“. В този смисъл, истинските пастири могат и трябва да бъдат именно десетниците на домашните църкви, докато водачът на църквата е като апостол , пророк, учител.


Дякони

Дяконите са тези които отговарят за парите-за бизнеса на църквата. Според мен, за да има любов и грижа за хората, църквата трябва да отговаря на материалните нужди на хората със същата сериозност ,с която се грижи за духовните нужди.
Една от първите ереси, с която се е борила църквата е гностицизма. Доколкото разбирам тази ерес, казва ,че Бог е добър и няма нищо общо с този лош свят. Когато ние не променяме този свят към добро живеем като гностици. Поговорката-“Твоите дела ми проповядват повече от твоите думи“ е изключително валидна за църквата.
Светът и съседите ни трябва да видят в Църквата един модел на християнски бизнес. Нашият бизнес, нашата работа, в най-голяма степен показва и изявява нашата любов към хората. Бизнес от и между братя, бизнес , които променя социалната картина не само на Църквата ,но и на общината,в която се намира. За това писах надълго и на широко в „Християни от всички страни -съединявайте се“.


Проповядване и Молитвен живот


Необходимо е всичкия духовен ентусиазъм да се въведе в молитвено преследване на цели. Виждаме че християните получават различни дарби и различни служения. Всички ние имаме служение на молители. Не можем с лека ръка да пренебрегнем опитът, който има Йонги Чо и неговата църква. Свидетели сме на едно растящо служение, даващо огромни плодове. И в основата на това , според самия Йонги Чо е молитвата на църквата и молитвата на християнина. В Корея , в повечето църкви има общи молитви от 5-5.30 часа сутринта. За това съм писал повече в „Много ви молим, събирайте ни за молитва“ и във“Вярата на Йонги Чо.“ Някой ще каже-“Давид не взе дрехите и оръжията на Саул“-Добре, но ти по-големи резултати ли имаш от Йонги Чо, ако са по-големи или сравними, добре. Но в Корея християните са към 40%, а в България 1-2%!
Необходимо е да има служители, които да отговарят за дните от седмицата, които да идват, да отварят църквата и да водят молитвата. Добре е църквата да е отворена постоянно за молитва, или самият салон на църквата или молитвена стая. Добре е да има няколко молитви през деня-сутрин, преди обед и вечер, така че всеки да може да има възможност, според ангажиментите си да отдели време за обща молитва. Важно е да са написани пред всички конкретните молитвените цели, които преследва цървата.

Роене на църквата

Когато вярата е активна и всеки чете Библията е неизбежно роенето на църквата. По принцип пастирите не са доволни, когато малки групи се отделят и създават свои църковни общества. И обикновено се създават големи конфликти, обвинения в разцепления и пр. Според мен в църквата трябва да се приеме за нормално отделянето на групи и да се радваме, когато те растат и дават плод. По този начин могат да бъдат привлечени много повече хора в един град, отколкото от две, три големи църкви. Мисля, че на всяка домашна църква трябва да се даде задачата да расте и да създава нови домашни църкви, някои от които ще прераснат в нови църкви.
Основа на вярата е свободата на мисълта. Така че винаги по време на активност на вярата ще има хора, които не ще възприемат нашите възгледи и ние не ще възприемем възгледите на някой друг. Това не е причина за разцепления и омрази. Просто трябва да приеме друго мислещия, стига да не се стига до някакви фундаментални различия и проповядване на грях. За това е и символа на вярата. Когато разглеждам уеб страниците на църквата, всяка една от тях прокламира в какво вярва. Необходимо е да се научим от историята. Трябва да имаме верска търпимост. През 17 век са били избити 10 000 анабаптисти по зверски начин,само защото са вярвали, че човек трябва да са кръсти във вода като възрастен. В избиването са вземали участие и католици и протестанти и някои от основните водачи на протестантството са били съгласни с това. Сега след 300 г. също има спорове на тази тема, но от дистанцията на времето виждаме, колко нехристиянско е едно такова мислене и поведение. Така, че на всеки“разкол“трябва да се гледа по-спокойно и да се подаде ръка за разширяването на Царството, а не да е повод за вражди и за спорове кой е по-умен и кой е по-по -най! И за това основна отговорност носят водачите на Църквата-майка. Необходимо е в църквата да има дух на любов, приемане и свобода. Хората да се чувстват свободни и споровете относно вярата да бъдат в дух на разбирането, че всеки има право на свобода на мисълта. Ако ние заставим някой да вярва в нещо, което не разбира-каква полза. Но до пълно единство на мисълта не можем да стигнем и причината е и в това, че Словото е доста трудно за разбиране, но в единство на любовта можем.“По това ще ви познаят, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Социален живот

За да има любов е необходимо хората да имат взаимоотношения. Та трябва да са както в общия бизнес и в домашната църква, която е необходимо да бъде група на приятели, а не група подчинена на лидери. Освен това е добре да има общи социални инициативи, като християнски заведения за хранене,християнски културни домове, организиране на екскурзии, семинари, конференции. И за това трябва да отговарят хора, които имат присърце тези дейности.

Християнско училище

Един от основните ангажименти на църквата трябва да бъде християнска детска градина и християнско училище. И тези детски градини и училища не трябва да бъдат само за християнски семейства, а за всеки който иска. Те трябва да бъдат безплатни за хората, да бъдат издържани от църквата-от бизнеса на църквата и от дарения. Основната част от парите на църквата трябва да отива за разрастването и откриването на все повече училища. За това говори Рик Джойнър. Знанието е истина, през вековете Църквата е била тази, която е откривала училища и университети, и тя трябва да направи това безплатно за всички хора. Това е основната грижа на Църквата-грижата за младото поколение, за възпитаването на младото поколение. Когато църквата не прави това младите хора подивяват-сегашното състояние на българските деца е печален прим за това.