за заплатите

    ЗА ЦЪРКВА БЕЗ ЗАПЛАТИ     


---------------------------------
За финансите на Църквата или
„Църква, в която да няма заплати на служителите“

В началото бях леко шокиран от посоката в която тръгнаха мислите ми, а именно-“Църква в която да няма заплати на служителите, а всички да са доброволци.“

Колко добро би било за Католическата Църква, ако презвитерите, служелите и свещениците и никой в църквата не получаваше заплата!

А всички бяха Доброволци!
И колко чудесно щеше да бъде католическите свещеници, епископи , кардинали и папа да не получават заплати.
Папата, сутрин става , облича се, отива на работа-примерно работи на бензиностанция и след работа и в събота и в неделя, служи в Църквата.
О, тогава Католическата Църква би била много по-чиста , духовният й авторитет много по-голям и много страници с тъмнина в историята й не биха били написани. Ако в ръцете на висшето духовенството не бе събрана такава огромна финансова власт, с която то да разполага като с лична собственост, може би нямаше да има толкова много тъмнина през вековете.

Колко прекрасно щеше да бъде, ако православният свещеник , отиваше на работа, като всички нас, а във времето за служба отива в църквата и отслужва Тържествено събрание.
И не само свещеника, колко прекрасно би било епископът, сутрин да стане, да се облече за работа и да отиде. Примерно да е заварчик, учител, директор на завод. И когато свърши работният му ден отива да служи в църквата.

Мисля че църквата не би достигнала такава тъмнина през вековете, ако нямаше заплати, а всеки служител да можеше да каже, като Апостол Павел:
“ Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мен.“ Деяния 20

И колко чудесно би било това и за пастирите и служителите в протестантските църкви.
Какво би спечелила църквата от това?

Сега , в Протестантските църкви,/съм усетил/едно „мълчание“ относно разпределение на парите.
Оставам с впечатление, че пастирът има пълна власт над тях и решава за какво да се похарчат, въпреки че има ревизионна комисия и прочие. Има отчетност но се пази една „тишина“, около нейната справедливост.
Има едно подозрение у пастира, че другите няма да го разберат, както и подозрение в църквата -какво всъщност става.
Ако аз трябваше да си определя заплатата като пастир, тя при всички положения ще доведе до съблазняване на някой брат или сестра. Също и заплатите на другите служители.
За едни ще е малко, за други ще е много.
И така, ако всички бяха доброволци тази съблазън ще изчезне. И поговорката“Който каквото и да ти говори, знай, че става дума за пари“ нямаше да се казва за църквата.
Мисля, че за всички служители, това е голям препъни камък. Камък на шията, които ги отделя от истинското служение.

Освен това пастирите щяха да бъдат много по-приятни и чудесни хора. Щяха да са много по-достъпни и щяха да имат по-голяма ревност за Божието събрание.
Ще има приятелски отношения между пастира и хората, докато сега в повечето случай са на ниво-шеф-слушател. И така служителите попадат в голям проблем,защото се поставят в много трудна система , която им пречи да бъдат“слуги“.

„ А като изми краката им и си взе мантията, седна пак и им каза: Знаете ли какво направих?
Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.
И така, ако Аз, Господ и Учител, ви измих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката.
Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас.
Истина, истина ви казвам, слугата не е над господаря си, нито пратеникът е над онзи, който го е изпратил.
Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.“ Йоан 13-12

И нямаше да има нужда пастира да огрее навсякъде.
Напротив , виждайки че времето и силите му не му стигат, той би бил ревностен да предаде дарбата и помазанието, което има на повече хора. Тогава много повече вярващи биха се впрегнали в изграждането на църквата, и църквата би била много повече с ентусиазъм за вършене на Божието дело. И нямаше да има едни пастир, а много презвитери. Както в Ерусалимската църква нямаше пастир, а презвитери.
В понеделник един ще води сутришната молитва, друг ще води вечерното поучение и молитва, във вторник трети ще води сутришната молитва, четвърти...в сряда,...в петък...
Вместо това, пастирът държи конците на всичко.
Аз съм срещал простосърдечни пастири. Но повечето , които сам виждал влизат в образа на „Помазаникът“.
Когато пастирът е на заплата, той става отделен от църквата, той вече не е като един от нас. Той е Шефът. До него се стига чрез секретарка.
Изчезва обикновената човешка топлина и загриженост, а една напомпеност..., която води до култ към личността на пастира.

Трето -щеше да изчезне съблазънта , за това-какво става с парите.
Сега, разбира се само слабите вярващи, се съблазняват в това.
За другите -просто това не е наша работа.
Но това си остава съблазън за вярващи и невярващи .
За невярващите, църквата е място на манипулация, където „ви взимат парите“. Скоро един невярващ , които бе наясно с църковните деноминации, ме попита:“Не знам, защо вашите пастири карат най-новите коли!“ Мен бе заболя, после видях, че това не е истина и накрая,забелязах, че той просто си търсеше в какво да се съблазни. Така, че ако се махне тази съблазън, това не значи, че хората веднага ще повярват в искреността на мисията църквата.
Но така или иначе църквата не е дала повод да се мисли за нея ,че е искрена.
Обаче никой директор на училище в България няма служебен автомобил. А веднъж един пастир се похвали,:“че дори понякога се качва на автобус.“Това е толкова странно.90% от хората да отиват на работа с автобус, а пастира със служебен автомобил, а понякога дори и с личен шофьор. И ето как стават кастите в църквата. Изведнъж братът, пастирът е поставен в друга каста и се отделя от нас.

Ако няма заплати хората повече щяха да уважават църквата.
Сега в нея виждат просто отражение на света в религиозна форма. Защо?Защото са замесени пари и власт.
Относно най-новите автомобили, като млад вярващ се чудех как може патриарха да се вози в луксозен мерцедес с шофьор. Така не си представях нито апостол Павел нито апостол Петър, а тази мода дойде и в протестантските църкви.
Обикновено какво става с парите се обсъжда на годишните събрания, но там не се разбира точно какво става.
Има нещо скрито, спотаено.
И така важно е църквата да премахне тази съблазън от вярващи и невярващи, както казва апостол Павел:
„ И поради твоето знание слабият погива - братът, за когото е умрял Христос.
А като съгрешавате така против братята и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христос.
Затова, ако това, което ям, съблазнява брат ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брат си.“

И това е важно, да се стремим в целия си живот да не съблазняваме.
А несъмнено това е едно от големите съблазни за хората.

Четвърто би се премахнали няколко дразнещи практики. Например църковният туризъм, обикновено под формата на международни конференции. Какъв плод дават тези, конференции за църквата?След като презвитерите посетят една такава конференция или посетят друга църква извън България, какво донасят в църквата си?Божият огън и църквата започва да расте?
Струва ми се ,че това е някаква ахилесова пета на българина.
Много обича да пътува извън граница, особено на обществена сметка.
Слушах интервю с едни заместник министър на културата, оцелял няколко месеца .И ми се зави свят, когато чух за толкова кратко време на колко места бе огрял.

До тук бяха моите разсъждения. Нека видя какво казва Словото за парите на църквата и за организираността на църквата.

В първата църква хората живееха в голяма близост , почти като в комуна.
Господ Исус Христос изпрати учениците без пари. И те бяха хранени в къщите, в които бяха приемани. Но това не бе пастирско служение, а апостолско. В този смисъл е задължително църквата да поддържа и да храни апостоли те си. Защото това са хора на път.
Първият ропот в Църквата е свързан с парите. Какво става с парите, как се разпределят?
И мисля, че тогава апостолите постъпиха много мъдро. Те казаха, че не искат да имат нищо общо с разпределянето на парите, те искаха да проповядват Словото ,а не разпределители на благата. И по този начин тази съблазън бе отсечена. И по нататък четем, че вярващите със своята взаимопомощ и любов, печелиха сърцата на хората.

Апостол Павел, ясно казва, че проповедниците, тези, които ни хранят духовно имат право от Бога да се хранят от църквата и църквата е длъжна да ги храни, но той се е отказал от тази си част.
„ Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?
Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?
Защото в Мойсеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог
или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.
Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?
Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, а търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.
Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника?
ТАКА И ГОСПОД Е НАРЕДИЛ ПРОПОВЕДНИЦИТЕ НА БЛАГОВЕСТИЕТО ДА ЖИВЕЯТ ОТ БЛАГОВЕСТИЕТО.
Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мен така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.
Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже от необходимост ми се налага; защото горко ми, ако не благовествам.
Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.“ 1 Коринтяни 9

Но също така, Апостолът казва, не само че се е отказал от това си право, но и го препоръчва на всички вярващи.

„ Понеже самите вие знаете как трябва да ни подражавате, защото ние не се държахме непристойно между вас,
нито даром ядохме хляб у някого, а с труд и усилие работихме нощем и денем, за да не дотегнем на никого от вас;
не че нямаме правото,А ЗА ДА ВИ ПРЕДСТАВИМ СЕБЕ СИ ЗА ПРИМЕР, ЗА ДА НИ ПОДРАЖАВАТЕ.
Защото и когато бяхме при вас, заръчахме ви това: Ако някой не иска да работи, той да не яде.
Понеже слушаме как някои постъпвали непристойно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи.
На такива заръчваме и ги увещаваме в името на Господ Исус Христос да работят тихо и да ядат своя си хляб.
А на вас, братя, да не ви дотяга да вършите добро.
2 Солунци 3

В подкрепа на моите думи мисля че е и написаното в Деяния на апостолите 20 глава-обръщението на Апостол Павел към презвитерите:

„ А от Милит прати в Ефес да повикат ЦЪРКОВНИТЕ ПРЕЗВИТЕРИ.
И като дойдоха при него, каза им:
Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,
в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
как не пропуснах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,
като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

И сега, ето, аз, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби.
Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
защото не пропуснах да ви изявя цялата Божия воля.

Внимавайте за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си.
Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени.
Не съм пожелал на никого среброто или златото, или облеклото.
Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мен.
НЕ СЪМ ПОЖЕЛАЛ НА НИКОГО СРЕБРОТО ИЛИ ЗЛАТОТО, ИЛИ ОБЛЕКЛОТО.ВИЕ САМИ ЗНАЕТЕ ,ЧЕ ТЕЗИ МОИ РЪЦЕ ПОСЛУЖИХА ЗА МОИТЕ НУЖДИ И ЗА НУЖДИТЕ НА ОНЕЗИ, КОИТО БЯХА С МЕН.ВЪВ ВСИЧКО ВИ ПОКАЗАХ, ЧЕ КАТО СЕ ТРУДИТЕ ТАКА, ТРЯБВА ДА ПОМАГАТЕ НА СЛАБИТЕ И ДА ПОМНИТЕ ДУМИТЕ НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС, КАК ТОЙ Е КАЗАЛ:ПО-БЛАЖЕНО Е ДА ДАВА ЧОВЕК, ОТКОЛКОТО ДА ВЗЕМА.

Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха,
наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.“

Подобни думи има и в 1 Коринтяни. И това, че той-Апостолът сам се труди за хляба си , според него, е свидетелство за неговата искреност и чисти мотиви.

“ Ние до този час гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,
трудим се, като работим със своите ръце; като ни хулят - благославяме; като ни гонят – постоянстваме; 1 Коринтяни 4

Въпреки всичко си мисля,че когато се говори за Проповедниците-се има предвид пътуващите служители, а не пастирите. Затова мисля че е необходимо църквите да издържат служителите,които канят-апостоли,евангелизатори,учители,пророци,с духовни дарби .
Ако има служители, които здраво изграждат и имат големи духовни дарби, така че да служат на всички нас, то тогава настина би било престъпление, тези хора да ходят да работят вместо да обикалят църквите. И то не само в неделя и сряда, а всеки ден.
Ние виждаме огромни църкви, в които служителите са на заплата. Но погледнато реално, тези служители са и християнски писатели, чиито книги се издават в милионен тираж. Така, че да ли са на заплата не е от значение за тях. Те са се трудили много за Бога, отдава ли са времето и силите си и са получили от Него знание и мъдрост, което споделят с нас.
От друга страна си мисля, че пастир е служител, който знае хората си по име. Йоан 10 гл.:“и вика своите овце по име и ги извежда“.Така, че когато едно служение се разпростре и стане хилядно, то тогава пастирът по-скоро става апостол на хората, а те си имат/ако си имат/десетници, петдесетници и стотници. Затова и Йонги Чо пише, че Бог му отваря очите, да види в Новия завет съществуването на домашни църкви. Лидерите на домашните църкви, всъщност са пастирите на хората. Защото, ако не си виждал очите на пастиря си по-близо от 100 метра, както например в 10 000 събрание ,предполагам има много такива хора, как може служителят да ти е пастир. И както се случва пастир среща непознат човек на улицата и човекът го поздравява-“Добър ден пастире!“

Струва ми се, че църквата повтаря историята на Израил.
Когато влязоха в Обещаната земя те нямаха цар. Имаха съдии, които Бог издигаше , когато народът влизаше в грехове. По-късно хората поискаха цар и Бог им даде, но Самуил и Бог свидетелстваха,че това не е Божията воля. Когато имаха цар историята се обърна. Сега царят въвеждаше народът в идолопоклонство или в чистота. По-рано народът влизаше в идолопоклонство и Бог им издигаше съдии, сега царят бе като врата.
И по същия начин църквата.
В целия Нов Завет думата „пастир“, като служение в църквата е употребено само в Ефесяни 4-11:
“И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,“
Най-много се говори за „презвитер“.1 Петрово 5-1,1 Тимотей 5-19,2 Йоан 1.1, 3 Йоан 1-1, „презвитери“-5 пъти,“презвитерите „-9 пъти.
„дякони“3 пъти,“дяконите“3 пъти.
Исторически не зная, кога пастирите са минали на заплата и са започнали да приемат даренията по начина по който ги приемаха левите-като лична собственост, дадена им от Бога. По време на апостолите , виждаме, че самите апостоли не се самовпровъзгласяват за еднолични пастири, на която и да е църква. Така също те се отдалечават от парите, като поставят дяконите. Но дяконите също едва ли са били на заплата.
Когато отиват на мисии, апостолите по-скоро се водят от думите на Господ Исус Христос , когато изпраща седемдесетте-Матей 10

“ И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи.
Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.
Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си,
нито торба за път, нито две ризи, нито обуща, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.
И в кой да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте докле си отидете.“

Или, ако по-видните от тях са се занимавали с духовна работа, най-много да са се хранили на общите трапези,но не и да поучават заплата.
Желанието на Диотреф да първенствува не е похвалено от Апостол Йоан.
И си мисля, че превръщането на първата църква във „финансова империя „с огромна финансова власт, разпореждана от елитна хора е започнало в момента, в които пастирите са минали на заплата и са взимали заплатата си от даренията, тогава когато те се разпореждат авторитарно и авторитетно с тях, приемайки, че имат правата на левитите.
И това е една огромна съблазън,водеща към много зло. При всички положения, църквата би останала с много по-голям духовен авторитет, ако даренията служеха само за самоиздръжка /сгради, ток/ и помощи, както и за изпращане на мисионери и посрещане на гости -служители.

По този начин да си пастир, няма да е служебно задължение, а изгарящо желание на сърцето. И в църквата няма да има един ,двама служители,които да огреят на всякъде,а много служители.
Не мога да си представя апостолите със секретарка ,служебен автомобил и шофьор.

По този начин служителите стават Служители. Те стават много важен фактор. Без тях Евангелието ще загине. И наистина е много гъделичкащо да си нещо и да построиш голяма църква, но това всъщност е паметник за себе си от вида, като си е построил Пушкин. И то е сладък гъдел, но не от Бога.
Цялото служение отива в друга посока. Да построя голяма църква/всички знаехме, че нещо куца в тези стремежи, добре ,че Дейвид Уилкерсон написа:Идолът-голямо служение“.Започваме да даваме оценка на живота си според това , което се вижда, според бройката.
В Божието Слово прочитаме за две позволени служения. Едните, в които служителите подобно на левитите, се хранят от църквата и друг при , които всички са доброволци.
Всъщност това искам да уточня. Защото до сега си мислех, че има само един начин и той е първият.
Четох че през Средновековието, когато държавите се възприемат като Християнски държави, е имало разбирането, че селяните ще работят, духовенството/ свещеници , монаси/ ще се молят, а войните/рицарите/ ще се сражават.
И сега става малко така. Едните ще работят, а другите ще се молят. Това не е лошо, но в този път има повече ями.
В този път доброто се постига трудно, а лошото лесно!
И не на последно място, за да изчезне съблазънта -Какво става с парите-и тази съблазън да е пречка за Спасение и да хвърля сянка върху обликът на Църквата в обществото е важно Бюджетът на църквата и неговото изпълнение да е в Интернет. Но не като бюджета на общината или държавата,където никой не разбира кой бърка и какво взима, а едно чисто и искрено представяне, което да стимулира хората да дават в Църквата.