общуваве

    Царквата и общуването     


--------------------------------------------------------
Животът и общуването

Рик Джойнър пише , че много хора се опитват да дадат определение на това-“Какво представлява животът“.И той предлага своя отговор-“Животът е взаимоотношения. Там където има взаимоотношения -има живот и там където няма взаимоотношения -няма живот.“
Ние като хора и като Тяло Христово сме призовани да живеем във взаимоотношения. Ние просто не можем да живеем без взаимоотношения.
„По това ще ви познаят ,че сте Мои ученици, като имате любов по между си“
Как може да имаме любов помежду си, когато не общуваме заедно?
Съвременните дизайнери на интериори, когато проектират обзавеждането на една стая, първо търсят мястото на телевизора и на компютъра. Преди сто години сигурно първо са определяли мястото на масата за хранене,защото тогава тя е била мястото за общение. Необходимостта от общуване се изразява и в това, че между най-бързо развиващите се фирми са тези на GSM оператори.

Ние , хората от 21 век сме под ужасен, тотален натиск на телевизията и Интернет. Те са готова, смляна храна, която замества истинското общуване. Сега заместваме живото общуване с виртуално, в което всеки сам пои себе си от екрана, без да има нужда от събеседник. И това е една егоистична форма на общуване, която ни прави все по затворени.


Ролята на църквата в общуването

Ние ставаме част от едно Царство, от едно Тяло, за да общуваме помежду си. Организираността на църковния живот позволява или ограничава това общуване.
Сегашният стремеж и копнеж налидерите е изграждането на една огромна, Мега църква. Но църква, в която има повече от 200 човека е пълна със самотници. Самотникът отива в църквата с този, който го е завел и остава до него на стола, всяка неделя, години наред.
Хората си казват-“Добър ден“- и дори не си знаят имената. Така, в най-лошия случай,църквата се състои от малки групи хора,които се знаят по физиономия, а що се отнася за другите вярващите в града, за тях знаят само, че са в по-лоша църква.
С една дума, ние имаме нужда от организация, от модел на църковен живот, който да подпомага това общуване.
Наистина пастирите се стремят да организират хората в общуване, правят се летни лагери, екскурзии и прочие, но общуването обикновено започва и свършва с началото и с края на лагера.
Факт е ,че в повечето дни от месеца, християните остават вечер пред телевизорите, по простата причина ,че няма къде да отидат с други християни.

Домашните църкви

Пример, образец е първата църква. Те се събираха ВСЕКИ ДЕН да слушат Словото, да се молят в деветия час и да се хранят задно. Освен това всичко им бе общо. Това го разбирам, че са работили заедно ,имали са общ бизнес.
Йонги Чо е открил, чрез Бога формулата на домашната църква. В „Любими книги и проповеди“ съм поместил неговата история, която е широко известна на евангелските вярващи.
Домашната църква спомага въпреки огромното събрание, хората да не са самотници.
Всички, които желаят са организирани в домашни църкви. Това прилича и на организацията при Мойсей-десетници, петдесетници...Това спомага и не само за взаимното познаване, общуване и помощ/което е основно учение в Християнството/, но и за измолване и духовно воюване за доброто на всеки един в групата.
Тези групи с времето на места придобили и професионални и социални окраски.
Така че първо е необходимо да се създаде организация от домашни църкви. В които да има презвитер, пастир .Не е необходимо непременно те да се събират по домовете. Могат да се събират и сред природата и в кафенета и ресторанти и пр.
Няколко години бях част от домашна група. Сега си давам сметка, че там имаше доста пародийни елементи. Младо момиче-ЛИДЕР, което ни командваше, песни , които пеехме/ малко фалшиво/ на висок глас в панелен блок, хора, думите с който те посрещаха, всеки път, когато пропуснеше:“О, къде беше толкова време“/Какъв отговор да дадеш на толкова изискваш отговор въпрос?/
В този смисъл групата имаше неприятен казармен дух, а не на място ,в което хората да общуват истински ,свободно, в което да споделят и да се радват на присъствието на Божия Дух. Но все пак имаше приятелства или добри, симпатични познанства, в които споделяхме мислите си и грижите си.
В повечето евангелски църкви има младежки събрания. Това е вид домашна група, която подпомага общуването между младежите. Но след като преминат определена възраст младите хора излизат от тази група и започват „индивидуален“ живот.